Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Тогава ще се треса. Сега вземи, казвам ти.
Тя взе праха, без да упорствува повече, защото, откакто той изби суданците, малко се страхуваше от него, въпреки грижите, с които я обграждаше, и добрината, която проявяваше към нея. После седнаха на закуска и след мъчителната нощ супата от токачки се оказа много вкусна. Веднага след закуската Нели заспа и не се събуди няколко часа. През това време Стас, Кали и Меа стегнаха кервана, донесоха от прулома покрива на палатката, оседлаха конете, натовариха магарето и закопаха под корените на набака нещата, които не можеха да вземат. По време на работата ги измъчваше страшна жажда за сън, но Стас, от страх да не се успят, позволи — на себе си и на тях — да подремнат един след Друг.
Може би беше около два часът, когато отново тръгнаха на път. Стас държеше пред себе си Нели, Кали яздеше с Меа на другия кон. Не слязоха обаче направо в дола, а се придвижиха между брега и гората.
Само през тази дъждовна нощ младата джунгла беше израсла доста, но почвата под нея беше черна и личаха следите от огън. Лесно беше да се разбере, че оттук или беше минал Смаин със своя отряд, или пожарът беше дошъл отдалече, гонен от вятъра из сухата джунгла и Накрая попаднал на мокър лес, беше се промъкнал през не особено широкото пространство между него и прулома и бе отминал по-нататък. Стас искаше да провери няма ли по този път някакви следи от биваци на Смаин или пък отпечатъци от копита и с радост се увери, че не се забелязва нищо такова. Кали, който добре разбираше от подобни неща, твърдеше със сигурност, че огънят е бил донесен от вятъра и оттогава са минали вече петнайсетина дни.
— Това означава — забеляза Стас, — че Смаин със своите махдисти е стигнал вече бог знае къде и че в никакъв случай не ще попаднем в ръцете му.
След това двамата с Нели започнаха да разглеждат с любопитство растителността, защото никога досега не бяха преминавали така близо до субтропическа гора. Сега пътуваха точно покрай нея, за да имат сянка над главите си. Тук земята беше влажна и мека, обрасла с тъмнозелена трева, мъх и папрат. Тук-таме се срещаха стари, изгнили дънери, покрити сякаш с килим от чудесни орхидеи с пъстри като пеперуди цветчета, и със също такава пъстра чашка в средата на венчето. Там, където проникваше слънцето, земята беше позлатена от други странни орхидеи, дребни и жълти, с две листенца на цвета, издигнати край трето листенце и образуващи фигурка, която приличаше на главата на животно с големи заострени уши. На някои места лесът беше подплатен с храсти от див ясмин, сплетени в гирлянди от тънки виещи се растения с розови цветове. Плитките оврази и падини бяха обрасли с папрати, сбити в един непроницаем гъсталак: едни ниски, широколистни, други високи, с обвити като къдели стебла, стигащи чак до първите клони на дърветата и прострени под тях като изящна зелена дантела. Навътре дърветата не бяха еднакви: финикови и ветрилови палми, хлебни и смокинови дървета, еуформни и различни гигантски акации, дървета с тъмни и лъскави листа, светли или червени като кръв — едно до друго, дънер до дънер, преплели клоните си, отрупани с жълти и пурпурни цветове, те приличаха на свещници.
На някои места въобще не се виждаха дървета, защото от земята до самите върхари те бяха покрити с виещи се растения, които се прехвърляха от един дънер на друг и сякаш образуваха огромни букви W и спускайки се надолу като гирлянди, пердета и цели завеси. Каучуковите лиани направо задушаваха дърветата с хиляди змиевидни плетеници и ги превръщаха в пирамиди, отрупани с бели като сняг цветове. Край по-големите лиани се увиваха по-малки и плетеницата ставаше неимоверно гъста, на места почти се превръщаше в стена, през която не би успял да се промъкне нито човек, нито животно. Само на някои места, откъдето бяха минавали слонове, срещу чиято сила нищо не може да се опре, те бяха пробити и образуваха в гъсталака дълбоки зигзагообразни коридори.
Песента на птиците, която прави толкова приятни горите в Европа, съвсем не се чуваше, но затова пък сред върхарите на дърветата се разнасяха най-причудливи гласове — едни приличаха на звук от трион, други — на звън на литаври, трети — на щъркелово тракане, на скърцане на стара врата, на ръкопляскане, на котешко мяукане, дори на силен, свадлив човешки разговор.От време на време над дърветата се издигаше малко ято сиви, зелени, бели папагали или прелиташе орляк пъстропери тукани с тих вълнообразен полет. Понякога на снежнобелия фон на каучуковите пълзящи растения се мярваха като горски духове малки маймунки траурни ь съвсем черни, с изключение на опашката с бели ивици отстрани и със също такива бакенбарди, опасващи черното им като въглен лице.