Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
И толкова беше горд от себе си, че Стас едва успя да го накара да остави вонящото животно и Да не го занесе подарък на Нели.
Когато двамата се върнаха, в бивака гореше буен огън, в съдовете кипеше вода, в която се варяха зърна . дура, две токачки и пушени парчета месо от гну. Нели беше вече преоблечена в сухи дрехи, но изглеждаше много зле и беше толкова бледа, че Стас се изплаши за нея и като хвана ръката й, за да провери дали има температура, попита:
— Нели, какво ти е?
— Нищо ми няма, Сташек, само много ми се спи.
— Вярвам ти. След такава нощ! Слава богу, ръцете ти са студени. Ах! Каква беше тази нощ! Разбира се, че ще ти се спи. И на мен също. Но не се ли чувствуваш болна?
— Малко ме боли главата.
Стас постави ръка на челото й. Главата й беше студена, ръцете — също и това беше признак на голямо изтощение и отпадналост, затова момчето въздъхна и каза:
— Ще си хапнеш топла храна, после веднага ще си легнеш да спиш и ще спиш чак до вечерта. Днес поне времето е хубаво и няма да бъде като вчера.
Нели го погледна изплашено.
— Но нали няма да нощуваме тук?
— Тук не, защото тук лежат удушените коне, ще изберем друго дърво, или пък ще отидем в прулома и ще направим такава зериба, каквато няма втора на света. Ще спиш спокойно, както в Порт Саид.
Но тя скръсти ръце й започна да го моли със сълзи на очи да заминат по-нататък, защото на това страшно място няма да може да затвори очи и сигурно ще се разболее. Тя така го молеше и повтаряше, гледайки го в очите: „Нали, Сташек? Нали?“ — че той се съгласи на всичко.
— Тогава ще тръгнем по прулома — каза той, — защото там има сянка. Обещай ми обаче, че ако не ти стигнат силите или не се почувствуваш добре, ще ми кажеш.
— Ще ми стигнат, ще ми стигнат! Ще ме вържеш за седлото и ще спя много добре.
— Не. Аз ще се кача на същия кон и ще те придържам, Кали и Меа ще се качат на другия, а магарето ще носи палатката.
— Добре! Добре!
— Веднага след закуската трябва малко да поспиш. И без това не можем да тръгнем преди обед, защото имаме много работа. Трябва да хванем конете, да сгънем палатката, да подредим по-иначе дисагите. Част от нещата ще оставим, защото сега имаме само два коня. За всичко това ни трябват няколко часа, а през това време ти ще поспиш и ще се ободриш. Днес ще бъде горещо, но под дървото ще има хубава сянка.
— Ами ти и Меа, и Кали? Жал ми е, че само аз ще спя, а вие трябва да се мъчите…
— Нищо, и за нас ще има време. За мен не се тревожи. През време на изпитите в Порт Саид аз понякога не спях по цели нощи, за което баща ми дори не знаеше… Приятелите също не спяха. Но мъжът е нещо друго, а не такава мушичка като тебе. Нямаш представа как изглеждаш днес… сякаш си от стъкло! Останали са ти само очите и косата, а лицето въобще го няма.
Той говореше така на шега. но вътрешно се страхуваше, защото при силна дневна светлина лицето на Нели имаше болнав вид, и Стас за пръв път разбра ясно, че ако работите вървят така и занапред, бедното дете не може би, а неминуемо ще умре. При тази мисъл краката му се разтрепераха, защото изведнъж усети, че ако тя умре, той също няма за какво да живее, нито да се връща в Порт Саид.
„Какво ще правя тогава?“ — помисли си той.
Обърна се за малко, за да не забележи Нели мъката и страха в очите му, след това отиде при събрания багаж под дървото, отхвърли дебелото наметало, с което беше покрито сандъчето с патроните, отвори го и започна да търси нещо.
Там той съхраняваше в малко стъклено флаконче последния прах хинин и го пазеше като зеницата на очите си за „черни дни“, т.-е. в случай че Нели се разболее от тропическа треска. Но сега беше почти сигурен, че след такава нощ неминуемо ще настъпи първата криза, затова реши да я предотврати. Вършеше това със свито сърце, защото си мислеше какво ще стане по-късно, и ако не беше това, че на мъж и на началник на керван не подхожда да плаче, той би се разплакал над този последен прах.
И като искаше да прикрие вълнението си, той придаде на лицето си твърде строг израз, върна се при момичето и каза:
— Нели, вземи преди ядене последния хинин.
А тя го попита:
— Ами ако ти се разболееш от треска?