Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Ала накрая Кали и Меа се измориха от работата, която вършеха много старателно, но само с мисълта, че „бвана кубва“ иска най-напред да угои слона, а след това да го убие. Най-после „вана кубва“ им заповяда да спрат, защото слънцето силно клонеше, към залез и беше време да започнат направата на зериба . За щастие, това не беше трудно, защото двете страни на триъгълния нос бяха напълно недостъпни, оставаше само да заградят третата. Акации с безмилостни бодли също не липсваха.
Нели не се отделяше нито крачка от падината и клекнала над нейния бряг, отдалеч съобщаваше на Стас какво прави слонът и тънкото й гласче се чуваше често-често:
— Търси нещо с хобота наоколо! Или:
— Мърда с уши. Ушите му са огромни! А накрая:
— Стас! Стас! Става! Ах!
Стас се приближи бързо и хвана Нели за ръка. Слонът наистина бе станал и едва сега децата можеха да видят огромния му ръст. Няколко пъти преди това те бяха виждали големи слонове, които превозваха на кораби през Суецкия канал от Индия за Европа, но нито един от тях не можеше да се сравни с този колос, който наистина приличаше на огромна сивопепелява скала, ходеща на четири крака. Различаваше се от онези също така и по големината на бивните си, дълги по пет и повече стъпки, и както вече бе забелязала Нели, по направо приказните си уши. Предните му крака бяха много високи, но сравнително тънки, изглежда поради многодневното гладуване.
— Ама че лилипут! — извика Стас. — Ако се покатери и протегне добре хобота си, би могъл да те хване за крачето.
Ала колосът. нито мислеше да се покатерва, нито да хваща някого за крачето. Клатушкайки се, той стигна до изхода на клисурата, гледа известно време в бездната, на дъното на която се въртеше водата, след това се обърна към стената откъм водопада, насочи към него хобота си и като го потопи най-внимателно, започна да пие.
— Има късмет — каза Стас, — че може да стигне с хобота си водата. Иначе да е издъхнал досега.
Слонът пи толкова дълго, че накрая момичето започна да се безпокои.
— Стас, няма ли да му стане нещо? — попита то.
— Не зная — отговори, смеейки се, той, но след като си го взела под закрила, предупреди го сега.
Тогава Нели се наведе над брега и започна да вика:
— Стига, миличък слончо, стига!
А миличкият слончо сякаш разбра за какво става дума, защото престана да пие, но започна да се облива с вода: най-напред поля двата си крака, след това гърба и накрая двете си страни.
Но междувременно беше започнало да се стъмва и Стас заведе момичето при зерибата, където ги чакаше вечерята.
И двамата имаха превъзходно настроение: Нели — защото бе спасила живота на слона, а Стас — защото видя блесналите й като две звездички очи и развеселеното й личице, което изглеждаше по-добре и по-здраво от всеки друг път, още от тръгването им от Хартум. За спокойствието на момчето влияеше и това, че предвиждаше спокойна и прекрасна нощ. Недостъпният от двете страни нос ги предпазваше напълно от нападения, а от третата страна Кали и Меа издигнаха толкова висока стена от трънливи акациеви клони и пасифлора1, че не можеше дори да се помисли някакво хищно животно да премине през такава ограда.
Освен това времето бе хубаво и веднага след залез слънце звездите обсипаха небето. Приятно беше да се диша хладния поради близостта на водопада въздух, пропит от мирис на джунгла и прясно откършени клони.
„Тази муха няма да се разболее от треска!“ — с радост си мислеше Стас.
След това поведоха разговор за слона, защото Нели не беше в състояние да говори за нищо друго и не преставаше да се възхищава от ръста, хобота, и бивните му, които наистина бяха огромни. Накрая тя попита:
— Сташек, нали той е много умен?
— Като Соломон — отвърна Стас. — Но защо мислиш така?
— Защото, като го помолих повече да не пие, той веднага ме послуша.
— Ако преди това не е взимал уроци по английски език, а все пак го разбира, той наистина е забележителен.
Нели усети, че Стас се шегува с нея, затова му изфуча като котка и рече:
— Говори каквото си щеш, но аз съм сигурна, че той е много умен и веднага ще се опитоми.
— Дали веднага, не зная, но може да се опитоми. Вярно е, че африканските слонове са по-диви от азиатските, но струва ми се, че Анибал например е използувал африкански слонове.
— Какъв е бил този Анибал?
Стас я погледна снизходително и малко съчувствено.
— Разбира се — каза той, — на твоята възраст човек не знае дори такива неща. Анибал е бил велик картагенски пълководец, който е използувал слонове във войната с римляните, а понеже Картаген се е намирал в Африка, трябва да е
——
1 Пасифлора — тропическо виещо се растение с красиви цветове. Б. пр.