Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Велики господар убил Гебхър, убил лъв и бивол! Велики господар убие още много лъвове! Ях! Много месо! Много месо! Ях! Ях!…
— Кали — попита го тихо Стас, — Вахима ловуват ли по лъвове?
— Вахима бои се от лъвове, но Вахима копае дълбоки ровове и ако нощем лъв падне в тях, Вахима се смее.
— Какво правите тогава?
— Вахима хвърля много копия, чак лъв стане таралеж. Тогава го изважда от ров и яде. Лъв вкусно.
И според обичая си той се потупа по корема.
На Стас не му хареса много този начин на ловуване, той започна да го разпитва какви други животни се срещат в страната Вахима и разговорът премина по-нататък на антилопите, щраусите, жирафите и носорозите, докато чуха шум на водопад.
— Какво е това? — извика Стас. — Река и водопад ли се
——
1 иМасика — продехЗД дъждовен период. — Б. а.
намират пред нас?
Кали поклати глава в знак на потвърждение.
Известно време пътуваха с по-бърза крачка, вслушвайки се в шума, който ставаше все по-ясен.
— Водопад! — повтори заинтригуван Стас.
Ала едва минаха един-два завоя и пред тях се изпречи непреодолима преграда, която спираше по-нататъшния им път.
Нели, която преди това беше приспана от равния ход на коня, веднага се събуди.
— За нощуване ли спираме вече? — попита тя.
— Не, но виж! — отговори й Стас. — Скалата прегражда прулома.
— Какво ще правим тогава?
— Да се промъкнем край нея не е възможно, защото тук мястото е тясно, значи трябва да се върнем малко, да излезем нагоре и да заобиколим преградата. До вечерта има още два часа, та времето ще стигне. Нека и конете да си отдъхнат. Чуваш ли водопада?
— Чувам го.
— Ще спрем край него за нощуване.
След това той се обърна към Кали, заповяда му да се изкачи на брега на падината и да види дали по-нататък дъното на прулома не е препречено с такива прегради, а сам започна внимателно да оглежда скалата и след малко извика:
— Тя се е откъснала и е рухнала неотдавна. Нели, виждаш ли този отломък? Виж колко е пресен. По него няма нито мъх, нито други растения. Разбирам, вече разбирам!
И той посочи на момичето растящия на брега на прулома баобаб, чийто огромен корен висеше по стената над отломъка.
— Този корен се е вбил в пролуката между стената и скалата и .като е нараствал, накрая е откъртил скалата. Това е чудновато явление, защото камъкът е по-твърд от дървото, но аз знам, че в планините такива случаи има често. Каквото и да побутне след това такава скала, която едвам се държи — и блокът се откъсва.
— Но какво е могло да го побутне?
— Трудно е да се каже. Може би някоя минала буря, може би вчерашната?
В този миг Саба, който преди това беше изостанал от кервана, дотича, спря се изведнъж, сякаш някой го бе дръпнал отзад за опашката, подуши, след това се вмъкна в пролуката между стената и откъснатата скала, но веднага взе да отстъпва назад с настръхнала козина. . Стас слезе от коня, за да види какво е изплашило кучето.
— Стас, не отивай там — помоли го Нели, — може да има лъв.
Ала момчето, което беше малко юнак-самохвалко и от миналата нощ изпитваше необикновена ненавист към лъвовеге, отговори:
— Голяма работа, лъв посред бял ден!
Но преди да се доближи до прохода, чу отгоре гласа на Кали:
— Бвана кубва! Бвана кубва!
— Какво има? — попита Стас.
Негърът светкавично се смъкна от стъблото на пълзящото растение. Лесно беше да се прочете по лицето му, че носи някаква важна новина.
— Слон! — извика той.
— Слон ли?
— Да — отвърна младият негър, размахвайки ръце. — Там е гърмяща вода, а тук скала. Слон не може излезе. Велики господар убие слон, а Кали го яде, ах, яде, яде!
И при тази мисъл го обзе такава радост, че той започна да подскача, да се удря с длани по коленете и да се смее като луд, като обръщаше очи и святкаше с белите си зъби. Стас не разбра веднага защо Кали каза, че слонът не може да излезе от клисурата и като искаше да разбере какво се е случило, качи се на коня, повери Нели на Меа, та в случай на нужда ръцете му да бъдат свободни за стрелба, заповяда на Кали да седне зад него; след това всички се върнаха и започнаха да търсят удобно място за излизане навън. По пътя Стас се питаше как слонът е могъл да попадне там, където се намираше, и от отговора на Кали горе-долу се досети какво се бе случило.
Слонът, изглежда, е бягал през прулома от огъня по време на пожара в джунглата; по пътя си се е тръкнал силно о едва крепящата се скала, тя е рухнала и му е пресякла обратния път. След това, достигнал края на клисурата, той се е озовал край брега на пропастта, в която пада реката, и по този начин е останал затворен.