Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
И тогава, между два порива на вихъра, до тях стигна гласът на Кали, едва доловим сред плющенето на дъжда.
— Велики господарю, на дърво! На дърво!
И в същия миг краят на спуснатото отгоре мокро въже докосна рамото на момчето.
— Завържи бейби, а Кали изтегли — продължаваше да вика негърът.
Стас не се поколеба нито миг. Като уви Нели с постелята, за да не се впие въжето в тялото й, върза я с него през кръста, след това я вдигна нагоре с прострени ръце и извика:
— Тегли!
Първите клони на дървото бяха доста ниско и пътешествието на Нели във въздуха не продължи дълго. След малко Кали я хвана със силните си ръце и я постави между дънера и един дебел клон, където имаше място дори за половин дузина подобни дребни същества. Никакъв вятър не можеше да я отнесе оттам и въпреки че по цялото дърво се стичаше вода, дебелият около петнайсетина стъпки дънер я предпазваше от новите дъждовни талази, носени косо от вихъра.
Като настани малката бейби, негърът пусна отново въжето на Стас, но той подобно капитан на потъващ кораб, който напуска последен палубата, заповяда на Меа да се изкачи преди него.
Нея Кали не трябваше въобще да я тегли, защото само за миг тя се изкачи по въжето с такава сръчност, сякаш беше родна сестра на шимпанзето. На Стас му беше по-трудно, но и той се оказа достатъчно добър гимнастик, за да преодолее тежестта на собственото си тяло, на пушката и повече от десетина патрона, с които бе напълнил джобовете си. Така и четиримата се намериха на дървото, До такава степен Стас беше свикнал да мисли при всяко положение, за Нели, че и сега се зае да провери .няма ли опасност да падне, достатъчно ли е мястото и може ли да си легне. Като се успокои, той започна да си блъска главата как да я предпази от дъжда. Срещу него обаче нямаше никакво средство. Да се направи някакъв покрив над главата й би било .лесно през деня, но сега ги обгръщаше такъв мрак, че самите те въобще не се виждаха помежду си. Ако поне бурята престанеше и ако можеха да накладат огън, щяха да изсушат дрехите на Нели! Стас си мислеше с отчаяние, че измокреното до кости момиче неминуемо ще усети сутринта Първите пристъпи на тропическата треска.
Страхуваше се, че след бурята, призори, ще стане студено, както беше през миналите нощи. Досега обаче пристъпите на вятъра бяха топли, а дъждът като загрят. Стас се учудваше само на упоритостта му, защото знаеше, че тропическите бури колкото са по-свирепи, — толкова по-кратко продължават.
Едва след доста време гръмотевиците заглъхнаха и напорът на вятъра отслабна, но дъждът продължаваше да вали, макар и не толкова проливен както в началото, но едър и обилен, та листата на набака не представляваха вече никаква закрила. Отдолу се дочуваше шум от вода, сякаш цялата джунгла се беше превърнала в езеро. Стас си помисли, че в прулома ги е очаквала неизбежна гибел. С дълбока скръб го изпълваше също така Мисълта, за участта на Саба и не се осмеляваше да заговори за него с Нели. Все пак имаше малка надежда, че умното куче е намерило безопасно място някъде между стърчащите над прулома скали. Но нямаше никаква възможност да му се помогне с каквото и да било.
И така, те седяха мокри един до друг между широкостволите клони в очакване на деня. След още няколко часа въздухът започна да изстива и накрая дъждът престана. Изглежда водата вече се стичаше само надолу по наклона, защото не се чуваше нейният плясък и шум. Стас беше забелязъл през миналите дни, че Кали умее да разпали огън дори от мокри клони, затова му дойде на ум да накара негъра да слезе и да опита и сега. Ала в момента, когато се обърна към него, стана нещо, което накара и четиримата да изтръпнат.
Внезапно конско цвилене раздра дълбоката нощна тишина — страшно, потресаващо, пълно с болка, тревога и смъртен ужас. В тъмнината нещо закипя, разнесе се късо хриптене, последваха глухи стенания, второ, още по-ужасяващо конско цзилене, след което всичко утихна.
— Лъвове, велики господарю! Лъвове убиват коне! — прошепна Кали.
В това нощно нападение, в тази бруталност на зверовете и въз внезапното изтребване на беззащитните животни имаше нещо толкова ужасно, че за миг Стас изтръпна и забрави за пушката. Всъщност какъв смисъл имаше да стреля в подобна тъма? Най-много блясъкът и гърмът да изплашат нощните убийци и те да изоставят удушените вече коне и да подгонят другите, които са се пръснали и избягали от мястото на бивака, доколкото биха могли да стигнат далеч със спънатите си крака.