Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Момчето беше напълно сигурно само в едно — че се приближаваха все повече. Кали също усети, че лъвовете обикалят бивака им, описвайки все по-малки кръгове и че само блясъкът на огъня ги възпира от нападение, поради което те с рев изявяваха своето недоволство и страх.
Ала и той изглежда смяташе, че опасността заплашва само конете, тъй като разперя пръсти и каза:
— Лъвове убие един, убие два — не всички, не всички!…
— Засили огъня — повтори Стас.
Отново лумна по-буен пламък: ревовете изведнъж престанаха. Но Кали вдигна глава и като гледаше нагоре, започна да се ослушва.
— Какво има? — попита Стас.
— Дъжд — отвърна негърът.
Стас също наостри уши. Клоните на дървото пазеха палатката и цялата зериба, затова на земята не беше паднала още нито една капка, но горе се чуваше шумоленето на листата. Понеже никакъв полъх не докосваше задушния въздух, лесно беше да се разбере, че дъждът започва да шумоли в гъсталака.
Шумоленето се увеличаваше всеки миг и след известно време децата видяха по листата да,се стичат дъждовни капки, които от блясъка на огъня приличаха на розови бисери. Както Кали предсказа, започваше проливен дъжд. Шумоленето се превърна в шум. Падаха все повече капки, докато накрая през гъсталака започнаха да се стичат цели струи вода.
Огънят потъмня. Напразно Кали хвърляше върху него цели наръчи дърва. Мокрите клони само пушеха отгоре, а отдолу свистяха въглените и пламъкът, едва въззел се, отново угасваше.
— Когато пороят залее огъня, ще ни предпази зерибата — каза Стас, за да успокои Нели.
След това въведе момичето в палатката, уви я с одеялото и излезе бързо, защото, кратките прекъснати ревове се чуха отново. Този път те се обадиха много по-близо и в тях сякаш прозвуча радост.
Проливният дъжд се усилваше с всеки миг. Той барабанеше и плющеше по твърдите листа на набака. Ако огънят не беше под прикритието на клоните, веднага щеше да угасне, а сега от него се вдигаше дим, сред който просветваха тесни, синкави пламъчета. Кали се призна за победен и не добавяше повече вършини. Затова пък, като преметна въжето около дървото, той започна да се катери с негова помощ високо по дънера.
— Какво правиш? — извика Стас.
— Кали се качва на дърво.
— Защо? — кресна момчето, възмутено от егоизма на негъра.
Ярка ослепителна светкавица раздра тъмнината, а внезапен гръм, който разтърси небето и джунглата, заглуши отговора на Кали. В същото време задуха вятър, разтърси клоните на дървото, за миг помете огнището, грабна разжарените още под пепелта въглени и заедно със сноп от искри ги понесе към джунглата.
Непрогледен мрак обхвана за кратко време бивака. Страшната тропическа буря се разрази по земята и в небесата. Гръм след гръм, светкавица след светкавица. Кървавите спирали на гръмотевиците разкъсваха черното като креп небе. Върху близките скали се появи някаква страшна, синкава топка, която се търкаляше известно време покрай прулома, след това избухна с ослепителна светлина и се пръсна със страшен трясък, сякаш скалите се превърнаха на прах от сътресението.
След това отново настъпи мрак.
Стас се изплаши за Нели и опипом тръгна към палатката. Защитена от могилата на термитите и от огромния дънер, палатката още стоеше, но първият по-силен напор на вихъра можеше да измъкне вързилата и да я отвлече бог знае къде. А вихърът ту отслабваше, ту се втурваше с бясна сила, като носеше вълни от дъжд и цели облаци от листа и клони, потрошени в близката гора. Стас беше обзет от отчаяние. Не знаеше да остави ли Нели в палатката, или да я изведе от нея. В първия случай тя можеше да се уплете във първите и да бъде отнесена заедно с платненото покривало; във втория — щеше да се измокри и също можеше да бъде отнесена, защото макар и несравнимо по-силен, Стас се одържаше на краката си с най-големи усилия.
Въпросът беше разрешен от вихъра, който миг след това грабна покрива на палатката. Платнените стени вече не предпазваха от дъжда. Не оставаше нищо друго, освен да чакат преминаването на бурята сред мрака, в който кръжеха наоколо двата лъва.
Стас предполагаше, че и те може би са се скрили от пороя в близката гора, но беше напълно сигурен, че след стихването на бурята ще се върнат пак. Положението беше още по-опасно, защото вятърът разнищи докрай зерибата.
Всичко ги заплашваше с гибел. Пушката на Стас нямаше да свърши никаква работа. Енергичността му — също. Пред бурята, гръмотевиците, урагана, дъжда, мрака и пред лъвовете, които може би се бяха спотаили само на няколко крачки, той се чувствуваше безсилен и безпомощен. Люшканите от вихъра платнени стени обливаха отвсякъде децата с вода, затова като обгърна с ръка раменете на Нели, Стас я изведе от палатката, очаквайки смъртта или божията милост.