Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Говори се, че тук долу имало стотици марат’дамане — подвикна високо Еля зад гърба й. Високо в небето човек трябваше да вика, за да надмогне шума на вятъра. — Знаеш ли какво ще направя с моя дял от плененото злато? Ще си купя хан. Този Ебу Дар ми се стори подходящо място. Може и мъж да си намеря. Деца да си имам. Ти какво мислиш?
Чулейн се ухили под ветробрада си. Всяка леткиня говореше как щяла да си купи или хан, или кръчма, или ферма — но можеше ли човек да остави небето? Тя потупа дългия набръчкан врат на Сегани. Всяка жена леткиня — на четирима летци три бяха жени, леткини — говореше за мъж и дечица, но дечицата също означаваха край на полетите.
— Мисля, че трябва да си държиш очите отворени — отвърна тя. Макар че малко приказки нямаше да навредят. Долу май нямаше никаква заплаха за Небесните юмруци. Най-леко въоръженият род войски, те не отстъпваха по твърдост дори на гвардията на Смъртната стража. А според някои бяха дори още по твърди. — Аз ще си използвам дела да си купя дамане и да си наема сулдам. — Ако се окажеше, че тук долу има и наполовина толкова марат-дамане, колкото твърдеше мълвата, с дела си щеше да купи две дамане. Три! — Дамане, обучена да прави Небесни светлини. Когато оставя небето, ще стана богата като някоя от Кръвта. — Тук имаше нещо, което наричаха „фойерверки“ — тя самата бе видяла как някакви нещастници напразно се опитваха да спечелят интереса на Кръвта в Танчико — но кой ще вземе да ти гледа нещо толкова жалко в сравнение с Небесните светлини? Тези хорица бяха овързани и изхвърлени на пътя извън стените на града.
— Фермата! — извика Еля и изведнъж нещо шибна здраво Сегани, по-силно от най-свирепия порив на буря, и крилете на ракена изплющяха.
Ракенът се плъзна надолу с дрезгав писък толкова бързо, че предпазните каишки се впиха в Чулейн. Тя стисна здраво юздите, но не ги дръпна — Сегани трябваше сам да се измъкне от това; всяко дръпване на юздите щеше само да му попречи. Пропадаха надолу и се въртяха като игрално колело. Морат’ракен ги учеха да не гледат към земята, когато ракенът пада, независимо по каква причина, но тя продължи неволно да пресмята височината при всяко превъртане, когато земята изникваше в очите й. Осемстотин крачки. Шестстотин. Четиристотин. Двеста. „Светлината дано освети душата ми и безкрайната милост на Създателя да ме защити от…“
С рязък плясък на могъщите си криле, който я дръпна на една страна и зъбите й изтракаха, Сегани се понесе извън вихъра и люспестият му корем забърса върховете на дърветата при плавното спускане. Със спокойствие, придобито от дългото учение, тя прецени по маха на крилете колко е напрегнат. Щеше да повика дер’морат’дамане да го прегледа. Някоя дреболия, която можеше да се изплъзне от очите й, майстор нямаше да пропусне.
— Изглежда, отново се измъкнахме от Господарката на Сенките, Еля. — Извърна се да погледне през рамо и думите й заглъхнаха. От седлото зад нея се вееше скъсан предпазен каиш. Всеки летец и леткиня знаеше, че „Господарката“ чака в края на дългия пропад, но едно беше да го знаеш, а съвсем друго — да го видиш.
Тя отправи кратка молитва за мъртвата, овладя се и се върна към дълга си. Пришпори Сегани нагоре и го заиздига пред пазливо, спирала след спирала, за да избегне някоя скрита напрегнатост, но толкова бързо, колкото прецени, че ще е безопасно. И дори малко по-бързо от безопасното. Димът, издигащ се оттатък хълма, я накара да се намръщи, но от това, което видя, след като се извиси над билото, устата й пресъхна. Ръцете й останаха неподвижни на юздите и Сегани продължи да се издига с мощния замах на крилете си.
Фермата беше… изчезнала. Темелите тлееха очистени от белите сгради, които преди малко стояда над тях, а големите постройки на единия склон встрани се бяха превърнали в премазани в канарите отломки. Всичко беше почерняло и изпепелено. Огън бушуваше сред тревите и храстите и се разтваряше на широки ветрила, дълги сто разкрача, към маслиновите гори, протягайки се през низините между хълмовете. Оттатък, на още стотина разтега, лежаха прекършени дървета, всички изпопадали навън от фермата. Такова чудо никога не беше виждала. Нищо живо не можеше да е оцеляло там долу. Никой не би могъл да преживее това.
Тя бързо се съвзе и обърна Сегани на юг. В далечината видя то’ракен, натоварени с по една дузина Небесни юмруци, и сул-дам — идваха твърде късно. Чулейн започна да съставя доклада си наум. Със сигурност долу не бе останал никой, който да може да докладва. Всички твърдяха, че тази земя гъмжи от марат-дамане, само чакащи да ги окаишат, но с това ново оръжие, тези жени, които се наричаха Айез Седай, се оказваха сериозна опасност. Трябваше нещо да се направи с тях. Нещо решително. Ако върховната лейди Сурот наистина идваше към Ебу Дар, тя сигурно също щеше да разбере нуждата от това.