Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

23.

Ранното ставане на госпожа графиня Дю Бари

В апартамента във Версай, обитаван от госпожа Аделаид, дъщеря на Луи XV, принцът бе настанил госпожа графиня Дю Бари — негова любовница от около година, но без да размисли много време преди това как ще се отрази този преврат на двора. Фаворитката му с правото си да бъде навсякъде, със свободните си маниери, с веселия си характер, с непресъхващата си радост от живота, с шумните си прищевки бе превърнала този спокоен замък в един жизнен свят, в който някой обитател бе толериран само ако е винаги в движение и е най-щастливият човек на света.

На следващия ден след събитията, които се случиха при вратите на малкото селце Ла Шосе, около девет сутринта, или казано по друг начин — в точния час, Жана дьо Воберние, загърната в пеньоар от бродиран муселин, под чиято изящна дантела се отгатваха закръглените й крака, превърнала се в госпожица Ланж и получила накрая името графиня Дю Бари благодарение на любезността на господин Жан дю Бари — неин отдавнашен покровител, излизаше от леглото (ние няма да кажем, че приличаше на Венера, но всъщност тя беше по-красива от нея за всеки мъж, който предпочита действителността пред мечтите).

Светлокестенявите й коси бяха чудесно накъдрени, под меката й гладка кожа личаха небесносини вени. Очите й бяха ту замислени, ту одухотворени, устата й беше малка, яркочервена и се отваряше само за да открои два реда перли. Бузите и брадичката й бяха осеяни с трапчинки, вратът й беше сякаш изваян по модела на Венера Милоска. Дори Негово величество Луи XV, избраникът на нощта, не пропускаше да дойде сутринта и да се наслаждава като другите, възползвайки се от поговорката, съветваща старците да не губят трохички от онова, което пада от масата на живота.

От известно време фаворитката бе будна. В осем часа тя позвъни на прислугата, за да даде възможност на деня да влезе в спалнята малко по малко — първо през дебелите пердета, после и през по-тънките.

— Няма ли новини от Шон? — попита тя най-напред камериерката си.

— Не, госпожо — отговори тя.

— Знаете ли дали Биши е получила някакви новини?

— Минавах тази сутрин при сестрата на госпожа графинята.

— И няма писма?

— Не, няма писма, госпожо.

— Ах, колко е уморително да се чака — каза графинята с недоволна гримаса. — Преддверието пълно ли е?

— Госпожа графинята иска ли това?

— Господи! Слушайте добре, дофината се приближава и нищо чудно да ме напуснат заради новото слънце. Аз не съм бедна малка звездичка. Кой е тук? Да видим.

— Господин Д’Егийон69, господин принцът Дьо Субиз70, господин Дьо Сартин71, господин председателят Мопу72.

— А господин херцог Дьо Ришельо?

— Още не се е появил.

— Нито вчера, нито днес! Както ви казвах, Доре, страх го е да не се компрометира. Изпратете моя пратеник в Отел Дьо Аньовр, в апартаментите му на улица „Ньоф Сент-Огюстен“, за да разбере дали херцогът не е болен.