Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Значи, ако господин Дьо Шоазьол ви каже да ме преследват, да се подиграват с мен, да ме убиват от мъка, вие няма да заловите тези, които ме преследват, които ми се подиграват или ме убиват? Благодаря.

— Да помислим — каза господин Дьо Сартин, който си позволи свободата да седне, без графинята да се ядоса, защото на човека, който е най-добре осведомен във Франция, бе позволено всичко. — Какво направих за вас преди три дни?

— Предупредихте ме, че от Шантлу тръгва куриер, за да ускори пристигането на дофината.

— Това би ли го направил някой неприятел?

— О, аз разбирам. И така, отговорете, господине, какво правихте вчера?

— Бях в операта.

— Да видите малката Гимар73?

— Не, за да задържа един прочут крадец на кесии, когото бях оставил на мира, докато не посегна и на едрите земевладелци, и който имаше наглостта да посегне на кесиите и на двама големи благородници.

— Струва ми се, че не искате да кажете истината, господин лейтенант. А след операта?

— След операта?

— Да. Доста е недискретно това, което питам, нали?

— Не. След операта… Чакайте да си спомня.

— Добре.

— Слязох или по-скоро качих се при една дама, при която се играеше хазарт, и лично я отведох до затвора Форт-Л’Евек.

— После?

— Какво после? Това е всичко.

— Не, не е.

— Отново се качих в моя фиакър.

— И кого открихте там?

Господин Дьо Сартин се изчерви.

— А! — извика графинята, пляскайки с малките си ръчички. — Значи имам честта да накарам да се изчерви един лейтенант от полицията.

— Госпожо… — заекна господин Дьо Сартин.

— Е, добре! Аз сама ще ви кажа кой е бил във фиакъра — продължи графинята — херцогиня Дьо Грамон.

— Херцогиня Дьо Грамон! — извика лейтенантът от полицията.

— Да, херцогиня Дьо Грамон, която идваше да моли да я въведете в кралския апартамент.

— Честна дума, госпожо — извика господин Дьо Сартин, като подскочи от креслото си, — предавам длъжността си във вашите ръце. Вече не аз върша работата на полицията, а вие.

— Както и моята тайна полиция, и аз имам своя собствена литература, сътворена от драскачи, мръсни като парцали и гладни като невестулки.

— Значи ги храните зле?

— И така, аз помислих за всички злини, които оставяте да върши Дьо Шоазьол. Това ме засегна и аз дадох на моите драскачи следната програма: първо — господин Сартин, предрешен като прокурор, посещава улица „Л’Арбр-Сек“, четвърти етаж, където живее едно младо невинно момиче, на което не се срамува да брои нищожната сума от триста ливри всеки три месеца.

— Госпожо, вие искате да омърсите една благородна постъпка!

— Точно такива постъпки се омърсяват. Второ — господин Сартин, предрешен като църковен служител, посещава манастира на Кармелитките на улица „Сен Антоан“.

— Госпожо, носех на отшелничките новини…