Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— О, Сали, колко се радвам, че те виждам! Толкова се тревожих за теб!
— Все още съм жива и съм тук — отговори тя. — Твоят съпруг, този тиранин, ме е затрупал с работа.
— С работа? Да не би и ти…? О, трябваше да се досетя. Та ти също си била част от неговата… — изстена Аугуста, но веднага заговори тихо, за да не чуе Мередит.
— Разбира се, мила. Знаеш, че имам много бурно минало — пошегува се тихо Сали. — А сега ме представи на тази млада дама. Това е дъщерята на Грейстоун, нали?
— Точно така — графинята побутна детето към стола и Мередит направи реверанс.
— Приликата с бащата е изключителна. Същите интелигентни очи, същата усмивка. Колко е красива! Хайде, Мередит, иди до бюфета и си вземи от всичките сладкиши.
— Благодаря, лейди Арбътнот.
Сали проследи с поглед Мередит, която се затича към бюфета на другия край на салона. После полека се обърна към младата си приятелка.
— Какво прекрасно дете!
— И ученолюбива като баща си. Току-що ми каза, че щяла да напише книга, когато порасне — каза Аугуста и седна на един от столовете край камината.
— Не се съмнявам, след като познавам баща й. Представям си по каква програма учи. Горкото дете. Настръхва ми косата.
— Не се плаши, Сали. Погрижих се и за това. Вмъкнах някои развлекателни предмети в програмата на дъщеря ни. Започнах да я извеждам навън и да рисуваме или да четем детски романи. Помолих Клариса Флеминг да разшири познанията й по история, да й говори за жените в древна Гърция и Рим. В книгите на баща й няма такива неща — обясни подробно Аугуста.
— О, мила приятелко, ти никога не се предаваш! Знаех си аз, че ти ще си най-подходящата за Грейстоун, и така излезе. Той също го знаеше, но не беше сигурен дали да впише името ти първо в списъка си.
— Нима моето име е било в началото на списъка? Винаги съм мислила, че е било последно. Не мога да повярвам.
Аугуста си наля чай и когато поставяше обратно чайника на масата, видя шишенцето с лекарството на Сали. Преди тя да се премести в Дорсет, лейди Арбътнот не държеше лекарството до себе си. Сега обаче го носеше постоянно. Значи болките ставаха непоносими.
— Не вярваш, но е факт. Хари не можеше да те забрави, постоянно мислеше за теб от деня, в който те срещна за първи път.
— Значи за него съм била нещо като постоянен дразнител.
— Ти се подценяващ, мила. Но аз между другото съм ти сърдита. Къде ми е икономът? — засмя се Сали.
— Не ме обвинявай. Братовчедка ми е тази, която принуди горкия Шръгс да напусне поста си.
— Да, зная. Вчера сутринта видях обявата за техния годеж във вестника. Двамата много си подхождат.
— Чичо Томас е много доволен.
— Да, Шелдрейк е луда глава, но скоро ще улегне. Той доста се позабавлява в Лондон, откакто се завърна от мисията си на континента. Но като се ожени и като започне да се грижи за имотите на баща си, ще стане по-сериозен.
— И аз съм на същото мнение — отвърна Аугуста.
Сали протегна ръка към масата и взе шишенцето с лекарството. Отвори го и сложи две капки от течността в чая си. Тя забеляза тъжния поглед на графинята и каза тихо:
— Не се тревожи, мила. Боли ме, защото тези дни имам много работа и съм доста преуморена.
— Мога ли с нещо да ти бъда полезна? Кажи, Сали… — Аугуста се пресегна и хвана нежно ръката й.
— Не, миличка, благодаря ти. Всичко трябва да свърша сама… — тя замислено погледна шишенцето.
— Сали! — тихо, но настоятелно прошепна Аугуста.
— Успокой се, мила. Още няма да умирам. В момента съм страшно заета. Събирам информация за Грейстоун. Трябва да знаем някои подробности около клуба „Сабя“. Не можеш да си представиш как ме поглъща тази работа, колко много я обичам. От две години насам не бях се срещала с много хора. Сега поднових връзките си. Много от тях само чакат да им създам работа.
Аугуста се облегна на стола и погледна към Мередит. Тя се бе спряла до едно писалище и разговаряше с Касандра Побъри, която й показваше някаква поема.
— Моят съпруг твърдо е решил да се добере до информацията, която търси — промълви Аугуста.
— Да, Хари винаги е бил много твърд в решенията си. Той иска на всяка цена да открие Паяка. Има си причина. Това е важно за него.
— Какво знаеш за клуба? — попита Аугуста.
— Засега е много малко. Зная, че не е просъществувал дълго. Членовете му са били все млади офицери — мъже, които са търсели своето място в живота. Но клубът изгорял и не бил възстановен. Все още не мога да намеря списъка на членовете му, но се надявам, че ще го открия. Наех платени информатори и те са издирили бившия съдържател на клуба.