Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Господине, желанието ви е изпълнено. Женени сме, замъкът ви принадлежи…
— Вие също, госпожо.
Когато Монджой понечи да се приближи, Кет рязко отстъпи.
— Любовта не е подвластна на силата, господине!
— Много мъже и жени са женени без да се обичат.
— Господине! — Кет отстъпи още една крачка. — Убедена съм, че вие сте най-силният и верен рицар на крал Ричард — справедлив и милосърден. Принцът е на път към замъка. Ние с вас трябва да сме долу, хванати за ръка, и да изпреварим интригите му, каквото и да е намисли този път.
Монджой замислено погали брадичката й.
— Колко умно и добре казано! Ласкаете ме госпожо. Ако разполагах с време бих ви слушал още дълго.
— Времето лети. Трябва да слезем долу…
— Не! — гърбът й неочаквано бе опрял в студената каменна стена. Той опря ръце на стената, от двете страни на главата на момичето. — Принц Джон наистина приближава и аз не бих рискувал бракът ни да бъде анулиран. Между другото, неотдавна настоявахте да говорите с изповедник. Имате ли да ми признаете нещо?
Кет конвулсивно преглътна. Достойното държание нямаше да й помогне повече, това бе ясно.
— Какво искате да ви призная? — изфуча тя. — Не ви дължа нищо! — гневът й придаде неподозирани сили. Тя го отблъсна от себе си и мина покрай него. — Къщата е пълна с гости, а вие искате да пропилеем нощта!
— Нищо подобно.
— Всеки ще разбере…
— Точно това е целта ми, госпожо. И ако имаме късмет и сам принцът ще нахълта тук. Така че нека побързаме.
Възмутена, тя се извърна към него.
— Не…
— Сваляйте нощницата, госпожо, или искате да я разкъсам?
— Това е подарък от кралицата! Няма да посмеете…
— Напротив, дори с най-голямо удоволствие — смеейки се я увери той.
Тя го гледаше, обзета от безсилен гняв. Внезапно стомахът й изкурка, предоставяйки й нов аргумент.
— Това, което искате от мен, ми е невъзможно да сторя. Почти в безсъзнание съм от глад. Кой рицар би нападнал жена, напълно лишена от сили?
Той високо се засмя и направи поклон.
— Госпожо, съвсем по рицарски ще събудя у вас един друг вид глад.
— Навикът ви да се надценявате е поразителен, господине, и аз няма да го насърчавам още повече — хладно отвърна тя. — Вместо това искам да хапна нещо. — Тя се отправи към вратата, но само след няколко крачки мъжът я сграбчи за ръката и обърна към себе си. Изглежда ситуацията вече не го развеселяваше. Той дръпна нощницата й и красивата, елегантна дреха се свлече, подобно облак, в нозете й. Сега момичето стоеше чисто голо, заливано от горещи и ледени вълни. Боже мой, нямаше ли някаква възможност, този мъж да бъде поставен на мястото му? Очевидно не, тъй като той отстъпи и безцеремонно я огледа от главата до петите.
— Преди всичко желаехте да получите замъка — изфуча Кет. — Жена като мен не е ли прекалено тежко бреме?
Монджой невъзмутимо отвърна на погледа й.
— Зная, госпожо, че не се съмнявате в красотата си. И колкото и да ме гневят необуздаността и инатът ви, не мога да не призная, че сте наистина прекрасна. Една очарователна жена — моята жена!
В последните му думи прозвуча нотка, която още повече разпали страха й от евентуално ужасно отмъщение от негова страна. Кет инстинктивно се впусна към вратата, но ръцете на Монджой я прегърнаха неумолимо и още преди да успее да си поеме дъх, момичето бе хвърлено, не особено нежно, на леглото. Сърцето й биеше лудо. Полузамаяна, тя гледаше в тавана на стаята, след което забеляза, че мъжът се съблича. Ботушите изтрополяха върху каменния под, последвани от туниката с цветовете на рода Монджой. Страните на Кет пламнаха при вида на широките, мускулести гърди. Със Сребърния меч бяха лежали на тъмно и не бе видяла дори лицето му, какво остава за нещо друго.
Сега един гол мъж стоеше пред нея и Кет можеше съвсем ясно да го види на светлината на свещите. Бронзовите му рамене блещукаха. Когато пристъпи към леглото, под гладката кожа се долавяше играта на мускулите му. Бе толкова едър и силен, а също — решен незабавно да се възползва от правото на първа брачна нощ.
Тя скочи от другата страна на леглото и трепереща се изправи.
— За Бога, госпожо, никога ли не се предавате? — заповеднически рече той.
— Не! Едно анулиране на брака ни би било най-доброто, което може да ви се случи, господине! — Тя искаше да избяга, но Монджой се хвърли напреки на леглото и впи пръсти в косите й. Момичето тихо извика, приведе се назад и освободи златисторусите си къдрици. В очите й имаше сълзи. — Е, добре. Можете да бъдете жесток и подъл, колкото си искате! — Тя легна по гръб. — И още нещо. Дръжте се като Дьо Ла Вил! Насилвайте ме! — Със затворени очи и скръстени на гърдите ръце, тя лежеше като покойник, когото не след дълго ще спуснат в хладния гроб.