Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Веднага след като излязоха от къщата, Димер и Моран се разделиха. Димер тръгна към улица Кордери. Моран взе пътя към улица Нонандиер. Като стигна до моста Мери, той съзря, че наоколо се бяха събрали хора. Бяха от онези лениви любопитни зяпачи, които в Париж се събират на тълпи, на тълпи при всяко по-важно събитие, както се събират гарваните по бойните полета след кървави битки.
Моран спря слисан пред зрелището. Коленете му омекнаха и той без да ще се облегна на перилата на моста.
След като си почина няколко мига, той възвърна силите си, които в такива моменти никога не го напускаха докрай. Моран се гмурна в тълпата, поразпита и като научи, че само преди минутка на улица Нонандиер 34 са арестували една жена, без съмнение виновна за престъплението, той започна да схваща цялата работа. Жената очевидно е била виновна, тъй като, когато я арестували, тя вече се стягала да напусне Париж и си събирала багажа.
Моран попита в кой клуб е откарана за разследване клетата девойка. Бяха я отвели в главната секция и той незабавно се отправи нататък.
Клубът бе пълен с народ. След продължителна борба с лакти Моран най-сетне сполучи да се добере до една от трибуните.
Първото нещо, което успя да съгледа от там, беше високият ръст, благородното лице и високомерният поглед на Морис, който стоеше прав пред катедрата на подсъдимите и презрително наблюдаваше говорещия Симон.
— Да, граждани — викаше Симон, — да, гражданинът Симон обвинява гражданина Ленде и гражданина Лорен! Гражданинът Ленде говори за някаква си цветарка, върху която иска да хвърли цялата вина за своето злодеяние! Но аз ви казвам предварително: такава цветарка изобщо няма да бъде открита. Тук има цяло съзаклятие от аристократи, които с цялата подлост, на която са способни, си прехвърлят топката един другиму. Впрочем вие знаете, че гражданинът Лорен е офейкал от дома си веднага щом там са пристигнали жандармите да го арестуват. И него ще намерите толкова, колкото цветарката, за която става въпрос!
— Ти лъжеш, Симон! — извика гневен глас. — Лорен е тук! Лорен се показа от залата.
— Отворете ми път! — извика Лорен, като си пробиваше път с лакти. — Отворете ми път!
Като си проби път през тълпата, той отиде и застана до Морис.
Появяването на Лорен, станало съвсем естествено — без никаква предвзетост, без никаква маниерност или надутост, а с цялата свойствена за момъка откровеност и буйност, предизвика голям ефект на трибуната, откъдето хората започнаха да ръкопляскат и с цяло гърло захванаха да викат: браво, браво!
Морис само се усмихна и стисна ръката на приятеля си. Имаше вид на човек, който само преди миг си е казал:
„Уверен съм, че няма да остана дълго време сам на подсъдимата скамейка!“
Зрителите с огромно удоволствие наблюдаваха двамата млади красавци, очернени от тоя демон, ненавиждащ младостта и хубостта — мръсника Симон ботушаря.
Симон забеляза лошото впечатление, което набираше инерция да легне върху му, и реши да нанесе последния удар.
— Граждани — каза той, — искам да чуете храбрата гражданка Тизон, искам да й дадете думата, искам да чуете нейното обвинение!
— Граждани — обади се Лорен, — аз пък искам предварително да бъде изслушана младата цветопродавачка, която вече е арестувана и която по всяка вероятност в този момент е тук.
— Не — възрази Симон, — това ще е някоя лъжесвидетелка, някоя агентка на аристократите. Между другото гражданката Тизон гори от желание да осветли правосъдието по въпроса!
В същото време Лорен каза нещо на Морис.
— Да — извикаха от трибуната, — да се даде думата на гражданката Тизон. Да, да, да, да се даде думата на гражданката Тизон!
— В залата ли е гражданката Тизон? — попита председателят.
— Разбира се, че е в залата — извика Симон. — Гражданко Тизон, обади се, кажи, че си тук!
— Тук съм, гражданино председател! — чу се гласът на ключарката. — Но ако всичко ви кажа, ще върнете ли дъщеря ми при мен?
— Твоята дъщеря няма нищо общо с въпроса, който ни занимава сега — отвърна председателят. — Първо, кажи ни какво знаеш, а след това се обърни към комуната във връзка с това, че си искаш детето!
— Чуваш ли — рече Симон, — гражданинът председател ти заповядва да говориш! Говори, не се притеснявай!
— Чакай малко — рече председателят, учуден от мълчаливото спокойствие на Морис, когото той самият много добре познаваше като буен и нетърпелив човек. — Чакайте! Гражданино офицер, ти няма ли да ни кажеш предварително нещо важно за свое оправдание?
— Не, гражданино председател — отвърна хладнокръвно Морис, — нямам какво да кажа освен това, че преди да назове човек като мен предател, Симон трябваше да събере по-точни сведения относно моята личност!