Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Кое? — погледна го гневно Морис.
— Ей туй, вътре в цветето. А така, а така!
Пред смаяните очи на Морис Симон измъкна от средата на цветето едно мъничко листче. Листчето бе грижливо завито на тръбичка и майсторски тикнато в цветето.
— Ах! — възкликна Морис. — Какво ли ще е това?
— Ще видим, ще видим — заклати глава Симон и се приближи до прозореца. — Твоят приятел Лорен казва, че не зная да чета. Добре, сега ще видим знам ли аз да чета или не…
Лорен несправедливо бе обвинил ботушаря. Симон умееше да чете, но само печатни букви. Но написаното на мъничкото листче бе с такива ситни буквички, и то ръкописно написано, че Симон се бръкна за очилата си. За да освободи ръцете си, той сложи листчето на прозореца. Но докато той все още бърникаше из джобовете си, гражданинът Агрикол отвори вратата на отсрещната стая и хартийката изхвърча навън, грабната от въздушната струя.
Симон намери очилата си, нахлузи ги на носа си и заопипва прозореца. Листчето го нямаше.
Ботушарят страшно изръмжа.
— Тук имаше преди малко една книжка — извика той, — една книжка имаше тука. Гражданино офицер, отваряй си очите добре, тая книжка незабавно трябва да се намери!
След тези думи той изхвърча като фурия навън. Морис стоеше смаян в средата на стаята.
Десетина минути след това трима членове на комуната се качиха на кулата. Кралицата все още се разхождате на терасата. Бе издадена заповед тя да не бъде осведомена за случилото се. Членовете на комуната отидоха право при нея.
Първото нещо, което привлече вниманието на мъжете, бе червеното цвете, което кралицата още държеше в ръка.
— Дайте ни това цвете! — каза председателят на комисията. Кралицата, която никак не бе очаквала подобно нареждане, се стресна. Тя се колеба някое време.
— Дайте цветето, госпожо! — извика Морис ужасен. — Дайте го! Дайте го, моля ви!
Кралицата протегна ръка с цветето.
Председателят го взе и последван от колегите си, се оттегли в една от съседните зали, за да състави протокол. Отвориха цветето. Цветето бе празно. Морис си отдъхна.
— Моля, моля — рече един от членовете на комисията. — сърцевината на това цвете е извадена. Мястото сега е празно, но вътре по всяка вероятност е имало нещо и това нещо е било сгънато малко листче.
— Готов съм да дам необходимите обяснения — рече Морис. — Но преди всичко искам да ме арестувате.
— Ние ще запишем твоите думи, но няма да те арестуваме — рече председателят. — Ти си известен на всички като голям патриот, гражданино Ленде!
— Отговарям с живота си за приятелите, които имах неблагоразумието да доведа тук!
— Не отговаряй за никого — възрази прокурорът. Откъм двора се чу врява.
Врявата бе вдигнал Симон. След като напразно бе търсил хартийката, той беше отишъл и беше намерил Сантер. Разказал му бе всичко, като го беше представил като опит за отвличане на кралицата. Симон бе украсил разказа си с всичките преувеличения, на които бе способен умът му. Сантер веднага обгради кулата с войници, смени караула и обяви извънредно положение. Лорен недоволстваше от всичко това. Той го възприемаше като обида срещу батальона си.
— Ах, проклет ботушар — рече той на Симон и го заплаши със сабята си. — Само ти си ми изиграл този номер. Бъди сигурен, че ще ми платиш за него!
— Напротив — възрази ботушарят, — мисля, че народът на теб ще плати за всичко това!
Симон самодоволно потри ръце.
— Гражданино Морис — екна гласът на Сантер. — Стой тук и бъди на разположение на комуната. Ще се направи разследване за целия случай.
— Чакам заповеди, коменданте — каза Морис. — Аз сам поисках да бъда арестуван и още настоявам за това!
— Почакай още мъничко — шепнеше встрани ботушарят. — Като се пишеш толкова силен, да ти видим сега силата!
Симон тръгна да търси гражданката Тизон.
XXII
Търсиха малкото листче, зарад което се вдигна цялата олелия и което караше всички да не се съмняват, че се е готвел заговор из двора, в градината, в цялата околност.
Разпитваха кралицата, след като я бяха отделили от дъщеря й и сестрата на нейния мъж. Тя не каза нищо повече от това, че по стъпалата е срещнала млада жена с букет в ръцете и че е поискала да й дадат едно-едничко цветенце от този букет със съгласието на Морис.
Нямало какво друго да каже, тъй като това била цялата истина.
Когато дойде ред да разпитат Морис, тези обяснения на кралицата му бяха предадени. Той изцяло ги подкрепи.
— Но тук става въпрос — рече председателят — за някакво съзаклятие…
— Невъзможно е — каза Морис. — По време на обеда у госпожа Димер аз сам й предложих да я доведа да види затворничката, която тя никога през живота си не бе виждала. Но не бях я предупредил нито за деня, нито пък за начина, по който щяхме да влезем в Тампъл…