Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Да, но тя е дошла с букет — възрази председателят. — Дали този букет не е бил подготвен предварително и специално за случая?
— Не вярвам. Аз сам купих този букет от някаква цветарка, която срещнахме на ъгъла на улица Виейз Одриет.
— Цветопродавачката не ти ли поднесе букета сама?
— Не, гражданино. Сам избрах букета измежду десетина други. Истината е, че този букет бе най-хубавият.
— Дали е могла гражданката Димер по пътя да пъхне в цветята листчето, за което става въпрос?
— Невъзможно е, гражданино. Нито за минутка не съм се отделял от нея. За да се извърши сторената според Симон операция, тоест да се извади сърцевината на цветето, да се пъхне там листче и така нататък, би бил нужен едва ли не цял ден…
— Все пак, все пак…
— Пред моите очи затворничката си избра едно от цветята, като отказа да приеме целия букет…
— Значи според теб съзаклятие не е имало…
— Напротив, мисля, че има съзаклятие — възрази Морис, — и аз съм първият, който не само че вярва, но и потвърждава това. Но това съзаклятие в никой случай не е работа на моите приятели. Във всеки случай, тъй като народът в никой случай не бива да бъде мамен, аз предлагам себе си за поръчител и моля да бъда затворен.
— О, не — отвърна Сантер. — Ние не можем да се отнасяме по този начин с хора като теб. Ако искаш да бъдеш затворен като поръчител на приятелите си, то аз би трябвало да поискам да бъда арестуван като твой поръчител. Всъщност работата е съвсем проста. В действителност истинско донесение за случая няма. А щом е така, то никой няма да научи какво е станало. Ние обаче сме длъжни отсега нататък да си отваряме очите. Трябва да бъдем особено внимателни, особено ти. Бихме могли да вникнем в тайната само ако не вдигаме излишен шум.
— Благодаря, коменданте — рече Морис. — Но аз ще ви кажа същото, което и вие бихте казали на мое място. Ние не можем да оставим тази работа току-така. На всяка цена трябва да открием цветопродавачката.
— По всяка вероятност цветопродавачката сега е далеч. Но ти бъди спокоен. Ще я търсим. Наглеждай обаче приятелите си. От своя страна аз ще наглеждам най-зорко как се развиват събитията тук, в затвора.
За Симон не бе станало дума, но и той имаше свой план. Веднага след заседанието разбра какво беше решила комуната.
— Бре — рече той, — значи, за да се доведе работата докрай, трябва да има редовен донос. Чакайте само пет минути и ще имате донос!
— Какво? — попита председателят.
— Храбрата гражданка Тизон — обади се Симон — ще извести за потайните действия на партизанина на аристократите Морис и за делата на един друг лъжепатриот, приятел на Морис, на когото името е Лорен.
— Внимавай добре, внимавай добре — промърмори председателят. — Може би твоето изключително усърдие те вкарва в заблуда. Морис Ленде и Якипт Лорен са хора с доказан патриотизъм!
— Това ще се разбере в съда — рече Симон.
— Размисли добре, Симон — предупреди го председателят. — Това ще бъде огромен скандал за най-добрите патриоти в отечеството!
— Скандал нескандал, мен това не ме интересува ни най-малко. Нека най-после се разбере кой е предател и кой — не!
— И тъй, ти настояваш за доноса на гражданката Тизон?
— Аз сам ще ида да обадя цялата работа в Клуба на корделиерите. Ще обадя и теб, гражданино председател, ако в същия този момент не се разпоредиш да затворят Морис!
— Добре — рече председателят, треперещ като всички по онова време пред всеки, който имаше навика да заплашва. — Добре, така да бъде. Ще го затворя!
Докато се вземаше това решение против него, Морис се завърна в Тампъл, където намери изпратено на негово име следното писмо:
„Тъй като внезапно вдигнаха моя караул, днес няма да мога да се видя с теб. Утре ела да обядваме заедно, за да ме осведомиш за съзаклятието, което е разкрил Симон.
Казват, че според Симон,
всичкото зло било в едно цвете — пардон,
за туй престъпление — възможно е
аз да попитам розата
и утре ще ти кажа мнението на Артемида — мимозата.
Твой приятел Лорен“
„Това е нищо — помисли си Морис. — Спи спокойно тази нощ, а утре обядвай без мен, тъй като предвид днешното произшествие аз вероятно няма да излизам до пладне.“
Той написа отговор на писмото:
„Бих желал да бъда зефир, за да мога да пратя целувка на Розата, за която ми пишеш.
Позволявам ти да изпееш моята проза, както аз пея твоите стихове. Твой приятел Морис
П.П. Всъщност, аз мисля, че разкритото от Симон съзаклятие е съвсем празна работа.“