Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Лорен бе излязъл от Тампъл още в единадесет часа заедно с целия си батальон. Това бе станало благодарение доноса на ботушаря.
Стигнаха до пристана за въглища. Разговаряха през целия път за политика. Лорен разказваше как са го изгонили от Тампъл, и се опитваше с помощта на Артемида да отгатне причината. По някое време стигнаха до улица Бар. Видяха една цветопродавачка, която вървеше нагоре по десния бряг на Сена.
— Ах, гражданино Лорен — рече Артемида, — ще ми купиш едно букетче, нали?
— Ще ти купя, защо да не ти купя — отвърна Лорен. — Две ще ти купя, ако искаш.
И те ускориха ход да стигнат цветопродавачката, която вървеше бързо.
От унижението, което беше изпитал поради изгонването му от Тампъл, той се отърва благодарение на четирите стиха, които беше написал на Морис, и благодарение на посещението си у Артемида.
Артемида не можеше да се нарадва на посещението на Лорен. Времето беше великолепно. Тя, както читателят вече разбра, предложи на Лорен да се поразходят край брега на Сена, нещо, което той веднага прие.
Като стигна моста пред тях, момичето с цветята застана, наведе се над водата и изпразни съдържанието на своята кошница в реката.
Цветята, разпилени за секунда, се люшнаха във въздуха. Носени от собствената си тежест, букетите бързо паднаха във водата, после заплуваха по течението.
— Я виж! — рече Артемида, загледана с почуда в цветопродавачката. — Струва ми се… Ами да… да… Ама че странна работа!…
Цветопродавачката поднесе пръстена си до устните, сякаш с този знак молеше Артемида да мълчи, и се изгуби от погледите им.
— Какво значи това? — попита Лорен. — Вие, богиньо, да не би да познавате тази простосмъртна жена?
— Не — отрече Артемида. — Отначало само ми се стори… Не, сбъркала съм…
— Но тя ви направи някакъв знак — възрази Лорен.
— Защо ли пък днес е станала цветопродавачка? — промълви на себе си Артемида.
— А, Артемида, ето че я познавате — възнегодува Лорен.
— Да — отвърна Артемида, — понякога купувам цветя от нея.
— Във всеки случай — рече Лорен — тази цветопродавачка подбира твърде странни начини да харчи стоката си…
След като хвърлиха по един последен поглед към цветята, които бяха отплували вече твърде далеч, Лорен и Артемида тръгнаха за Pane, където имаха намерение да обядват заедно.
Произшествието остана без последствия. То се запечата обаче със своята тайнственост в поетичното въображение на Лорен.
Междувременно доносът на съпругата на Тизон срещу Морис и Лорен бе вдигнал голям шум в Клуба на якобинците. Морис беше получил в Тампъл известие от комуната, че оставането му на свобода предизвиква всеобщо негодувание. Това като че ли беше покана към младия офицер да се крие, ако се чувства виновен. Чист пред съвестта си, Морис остана на поста си до момента, когато дойдоха да го арестуват.
Веднага след ареста го извикаха на разпит.
Морис бе взел твърдото решение да не компрометира никого от другарите си, тъй като беше уверен в невинността им. Но тъй като не бе и човек, който може да жертва себе си в пълно мълчание като герой на някой глупав роман, той пожела да бъде открита цветопродавачката.
Лорен се прибра у дома си в пет часа следобед. Той веднага научи за арестуването на Морис и за предложението, което беше направил.
В ума на Лорен веднага се появи цветопродавачката от моста Мари, която беше хвърлила цветята си в Сена. Странната цветопродавачка, съвпадението на местата, полупризнанието на Артемида — всичко това го навеждаше на мисълта, че в тази история е ключът на загадката, която Морис не можеше да си обясни.
Лорен излезе и се завтече към Богинята на разума. Богинята на разума зашиваше звезди на една от роклите си. Това бе божествената й рокля.
— Стига си шила звезди, мила приятелко — рече Лорен. — Тази сутрин са арестували моя другар Морис, а вероятно до довечера ще арестуват и мен.
— Арестували са Морис?
— О, Боже мой, да!
В тия времена нямаше нищо по-обикновено от подобни извънредни произшествия.
Лорен каза това на Артемида. И продължи:
— Ние не им обръщаме внимание само защото са всеобщо явление. Но тъй като всички тези произшествия са свързани с разни дреболии, ние в никой случай не трябва да пренебрегваме дреболиите.
Това бе философия, на която Артемида спокойно можеше да не реагира. Тя си представяше бъдещия свой съпруг — републиканец, офицер от затвора или от комуната, изобщо като пленник с игла в ръката. А Лорен продължаваше да говори:
— Мила другарко, коя беше онази цветопродавачка, която срещнахме с вас тази сутрин?