![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Варис трябва да се върне скоро. Сигурно слуша всяка наша дума. — Тирион угаси свещта. Отпред на гащите му беше избило влажно петно, но в тъмното едва ли щеше да се забележи. Каза на Шае да се облече и да почакат евнуха.
— Добре. Ти си моят лъв, нали? Моят великан Ланистър?
— Да — каза той. — А ти си…
— … твоето курве. — Тя сложи пръст на устните му. — Знам. Бих могла да стана твоята дама, но никога няма да бъда. Иначе щеше да ме вземеш на празника. Нищо. Харесва ми да съм твоето курве, Тирион. Само ме запази при себе си, лъве мой. И ме опази.
— Да — обеща той. „Глупак, глупак — закрещя вътрешният му глас. — Защо го каза това! Нали дойде тук, за да я отпратиш!“ Но я целуна още веднъж.
Връщането му продължи дълго и самотно. Подрик Пейн беше заспал до леглото му, но той го събуди и каза:
— Брон.
— Сир Брон? — Под отри с юмруци съня от очите си. — А, да го доведа ли, милорд?
— Ама не, събудих те просто да обсъдим облеклото му — каза Тирион, но сарказмът му отиде нахалост. Под само го зяпна объркан, докато накрая той не въздъхна. — Да, намери го. Доведи го тук. Веднага.
Момчето се облече припряно и само дето не изхвърча от стаята. „Наистина ли съм толкова ужасяващ?“ — почуди се Тирион, докато се преобличаше в нощния халат. После си наля вино.
Беше на третата чаша и половината нощ бе изтекла, когато Под най-сетне се върна с рицаря наемник.
— Проклет да съм, дано хлапакът да е имал сериозно основание да ме извлече от дома на Чатая — изръмжа Брон и седна.
— На Чатая? — Тирион обезпокоено вдигна вежди.
— Много хубаво нещо било това да си рицар. Край с евтините бардаци по улиците — ухили се Брон. — Сега в пухеното легло лежат Алайая и Марей, а между тях — сир Брон.
Тирион трябваше да преглътне раздразнението си. Брон имаше също толкова право на Алайая, колкото всеки друг, но все пак… „Аз изобщо не съм я докосвал, колкото и да ми се е искало, но Брон не биваше да го прави. Трябваше да си държи онази работа настрана от нея.“ Самият той не смееше да посещава дома на Чатая. Ако го направеше, Церсей щеше да се постарае баща й да го научи, и Яя този път нямаше да се размине само с бой с камшици. Беше изпратил на момичето наниз от сребро и нефрит като извинение, един вид, но иначе…
„Всичко това е безполезно.“
— Има един певец, казва се Саймън Сребърния език — каза уморено Тирион, преглъщайки чувството за вина. — Свири понякога на дъщерята на лейди Танда.
— Е, и какво?
Искаше му се да каже: „Убий го!“, но човекът нищо не беше направил, освен да изпее няколко песни. „И да напълни милата главица на Шае с блянове за гълъби и танцуващи мечки.“
— Намери го — каза вместо това той. — Намери го, преди да го е намерил някой друг.
АРЯ
Ровеше за зеленчуци в градината на един мъртвец, когато чу пеенето.
Вцепени се, замря като камък, вслуша се и изведнъж забрави трите спаружени моркова в ръката си. Помисли си за Кървавите глумци и за хората на Рууз Болтън и я полазиха тръпки. „Не е честно. Не и след като най-сетне намерихме Тризъбеца, не и след като почти се отървахме.“
Само че защо Глумците ще пеят?
Песента се носеше над реката някъде отвъд малкото възвишение на изток. „Отплавах до Града на гларуса, да видя девата красива, хей-хо, хей-хо…“
Аря се изправи и морковите се люшнаха в ръката й. Звучеше все едно, че певецът се приближава по крайречния път. Ако се съдеше по физиономията му, Горещата баница в зелевата леха също беше чул песента. Джендри спеше в сянката на опожарената къща и едва ли чуваше нещо.
„Ще си открадна целувка с върха на моя меч, хей-хо, хей-хо.“ Стори й се, че чува и свирене на лютня.
— Чу ли? — попита я с дрезгав шепот Горещата баница, стиснал до гърдите си няколко зелки. — Някой идва.
— Бягай събуди Джендри — каза му Аря. — И гледай да не вдигаш шум. — Джендри се будеше лесно, за разлика от Горещата баница — него трябваше да го риташ и да му крещиш, докато отвори очи.
„Ще я направя свое либе и ще си легнем двамка, хей-хо, хей-хо.“ С всяка дума песента се усилваше.
Горещата баница разтвори ръце и зелките тупнаха на земята.
— Трябва да се скрием!
„Къде?“ Изгорялата селска къща и обраслата й градина се открояваха край брега на Тризъбеца. Покрай реката растяха върби и ракити в калните плитчини долу, но иначе теренът си беше гол. „Знаех си, че изобщо не трябваше да напускаме горите“ — помисли тя. Но толкова бяха прегладнели, а градината беше такова изкушение, че… Хлябът и сиренето, които бяха откраднали от Харънхъл, свършиха преди шест дни, още в дълбините на леса.