![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Не улучи — каза тя.
— Ако така мислиш, значи си много глупава — каза Ангай. — Отидоха там, където ги пратих.
— Тъй е — каза Лим Лимонения плащ.
Между стрелеца и върха на меча й имаше дузина стъпки. „Нямаме шанс“ — осъзна Аря и съжали, че си няма лък като неговия, нито дарбата му. Навъси се и опря тежкия меч в земята.
— Ще дойдем да го видим този хан — отстъпи тя. Мъчеше се да скрие съмнението в сърцето си зад дръзкия си тон. — Но вие ще вървите напред, а ние ще яздим след вас, за да гледаме какво правите.
Том Седемте струни се поклони дълбоко и рече:
— Пред нас, зад нас — все едно е. Хайде, момчета, да им покажем пътя. Ангай, прибери ги тия стрели, няма да ни трябват повече.
Аря прибра меча в ножницата си и отиде до двамата си приятели, на достатъчно разстояние от тримата непознати.
— Баница, вземи зелките — каза тя, след като се метна на седлото си. — И морковите.
Добре поне, че сега не й възрази. Тръгнаха, както тя поиска, подкарали бавно конете си по разкаляния път на десетина крачки от тримата пешаци. Но много скоро се изравниха с тях. Том Седемте струни крачеше бавно и подрънкваше на лютнята си.
— Знаете ли някакви песни? — попита той. — Ех, колко бих се радвал да попея с някого. Лим не може да хване мелодията, а Стрелеца знае само походни балади, всяка с по сто куплета.
— На походи пеем сериозни песни — кротко каза Ангай.
— Пеенето е глупаво — каза Аря. — Пееш ли, само вдигаш шум. Чухме ви много отдалече. Можехме да ви убием.
Усмивката на Том показа, че не мисли така.
— Има по-лоши неща от това да умреш с песен на уста.
— Ако наоколо имаше вълци, щяхме да го разберем — избоботи Лим. — Или лъвове. Тия гори са наши.
— Изобщо нямаше да разберете, че сме тук — каза Джендри.
— Ти недей да си толкова сигурен — отвърна Том. — Понякога човек знае повече, отколкото казва.
Горещата баница помръдна на седлото и каза:
— Знам песента за мечката. Е, част поне. Пръстите на Том пробягаха по струните.
— Хайде да я чуем тогава, Баницо. — Отметна глава и запя: — Имало нявга мечок, мечок, МЕЧОК! Грозен, кафяв и космат…
Горещата баница се включи с жар и чак заподскача на седлото в ритъма на песента. Аря го зяпна изумена. Имаше хубав глас и пееше добре. „Той никога нищо не е вършил добре, освен печенето.“
Малко по-нататък в Тризъбеца се вливаше малък поток. Докато го прегазваха, песента им подплаши една патица и тя излетя от тръстиките. Ангай опъна лъка си и я свали. Птицата падна в плитчините недалече от брега. Лим свали жълтото си наметало и нагази до колене във водата, за да я вземе, като не спираше да се оплаква.
— Мислиш ли, че Шарна може да има лимони? — попита Ангай Том, докато гледаха пляскащия в калната вода Лим. — Едно дорнско момиче веднъж ми опече патица с лимони…
Том и Горещата баница подновиха песента си от другата страна на потока, а патицата увисна на колана на Лим под жълтото наметало. Пеенето им сякаш съкрати пътя. Много скоро ханът изникна пред тях на речния бряг, където Тризъбеца правеше широк завой на север. Аря примижа и го заоглежда недоверчиво. Определено не приличаше на свърталище на разбойници. Изглеждаше дружелюбен, гостоприемен дори, с варосания си втори етаж, покрива със зеленясали каменни плочи и пушека, виещ се от комина. Обкръжаваха го конюшня и други стопански постройки, отзад се виждаше и малка ябълкова градина. Дори имаше дървен кей, издаден във водата, и…
— Джендри — подвикна тя напрегнато. — Виж, имат лодка. Можем да преплаваме останалата част от пътя нагоре към Речен пад. Мисля, че ще е по-бързо от ездата.
Той я погледна неуверено.
— Ти карала ли си някога лодка?
— Какво толкова? Опъваш платното и после вятърът я бута.
— А ако вятърът не духа накъдето трябва?
— Ами тогава гребем с веслата.
— Срещу течението? — Джендри се намръщи. — Няма ли да е бавно? Ами ако лодката се преобърне и паднем във водата? А и освен това лодката не е наша, а на хана.
„Можем да я вземем.“ Аря прехапа устна и не каза нищо. Слязоха пред конюшнята. Не се виждаха други коне, но Аря забеляза прясната тор в много от яслите.
— Един от нас трябва да остане да пази конете — каза тя. Том я чу и каза:
— Няма нужда, Пирожке. Елате да хапнем, конете ви тук са на сигурно място.
— Аз ще остана — заяви Джендри, без да обръща внимание на певеца. — Като хапнеш, можеш да дойдеш да ме заместиш.