Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Ти как успя да говориш със Саймън?

— Казах на лейди Танда за него и тя го нае да посвири на Лолис. Музиката я успокоява, когато бебето й започне да рита. Саймън казва, че на празника щяло да има и танцуваща мечка, и вина от Арбор. Никога не съм виждала танцуваща мечка.

— Мечките танцуват по-лошо и от мен. — Но го безпокоеше певецът, не мечката. Една погрешна дума, нашепната в грешно ухо, и Шае щеше да увисне на бесилото.

— Саймън казва, че щяло да има седемдесет и седем блюда и сто гълъбици в една огромна баница. — Шае прихна. — Когато разрежат коричката, щели да изскочат и да се разхвърчат.

— След което ще накацат по гредите и ще сплескат гостите с курешки. Да не говорим какво ще има в баницата. — Тирион беше изтърпявал такива сватбени баници и преди. Гълъбите много обичаха да цвъкат точно върху него, или поне така подозираше.

— Не мога ли да си облека коприните и кадифетата и да се явя като дама, а не като слугиня? Никой няма да разбере, че не съм.

„Всички ще разберат, че не си“ — помисли Тирион.

— Лейди Танда може да се зачуди откъде е намерила слугинята на Лолис толкова накити.

— Саймън казва, че щяло да има хиляда гости. Тя дори няма да ме види. Ще си намеря някой тъмен ъгъл под залата, но когато излизате по нужда, ще се промъквам и ще се срещаме. — Тя хвана в шепа члена му и го погали. — Няма да си нося долни дрехи под роклята, така че няма да се налага дори да ме събличате. — Започна да го възбужда с пръсти. — Или ако му харесва, мога да му правя това. — Пое го в устата си.

Тирион скоро отново беше готов. Този път продължи много по-дълго. Когато свърши, Шае отново пропълзя върху него и се сви гола под ръката му.

— Ще ми разрешиш да дойда, нали?

— Шае — простена той. — Опасно е!

Този път тя не отвърна нищо. Тирион се опита да заговори за други неща, но срещаше стена от хладна учтивост, ледена и неподдаваща като Вала, на който се беше изкачил веднъж. „Милостиви богове — помисли той отчаяно, загледан в догарящата свещ, — как бих могъл да допусна това отново да се случи, след Тиша? Наистина ли съм толкова голям глупак, за какъвто ме мисли баща ми?“ С радост щеше да й даде обещанието, което искаше от него, и с радост щеше да я заведе под ръка в спалнята си, и да й разреши да облече коприните и кадифетата, за които толкова копнееше. Ако можеше сам да избира, щеше да я вземе да седи до него на сватбения пир на Джофри и да танцува с всичките мечки, които поиска. Но не можеше да понесе да я види обесена.

Когато свещта изтля съвсем, Тирион стана и запали нова. После обиколи стените, опипвайки ги и потупвайки ги с юмрук, за да намери скритата врата. Шае седеше свила крака под брадичката си и го гледаше. Накрая каза:

— Под леглото са. Тайните стъпала. Той я погледна удивен.

— Леглото? Леглото е от каменен блок. Тежи поне половин тон.

— Има едно място, където Варис натиска, и то се вдига нагоре. Попитах го как става, но той каза, че било вълшебно.

— Да бе — ухили се Тирион. — Противотежестно заклинание. Шае стана.

— Трябва да тръгвам. Бебето понякога рита и Лолис се събужда и ме вика.