Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Подигравате ли ми се? „Докачливо хлапе.“

— Не. Ако случайно съм ви обидил, простете. И аз бях влюбен преди време, ние също си имахме своя песен. — „Обичах девица като лятото красива, със слънце в косата.“ Пожела лека вечер на сир Лорас и продължи по пътя си.

При кучкарниците група войници залагаха на бой между две кучета. Тирион се спря да погледа как по-дребният пес разкъса муцуната на по-големия и спечели няколко дрезгави смяха с бележката, че губещият вече прилича на Сандор Клегейн. После, с надеждата, че е обезоръжил подозренията им, продължи към северната стена и надолу по късото стълбище към жалката обител на евнуха. Вратата се отвори още докато вдигаше ръката си да почука.

— Варис? — Тирион се шмугна вътре. — Тук ли си? — Само една запалена свещ осветяваше сумрачния, изпълнен с аромат на жасмин въздух.

— Милорд. — На светло изплува някаква жена — пълна, мека и с кръгло като луна розово лице и тежки черни къдрици, с издут корем. Тирион изтръпна. — Нещо не е наред ли? — попита го тя.

„Варис“ — осъзна той и се подразни.

— В един ужасен миг си помислих, че си ми довел Лолис вместо Шае. Тя къде е?

— Тук, милорд. — Тя покри очите му с длани, застанала зад него. — Можете ли да отгатнете какво съм облякла?

— Нищо?

— О, толкова сте умен — нацупи се тя и свали ръцете си. — Но как познахте?

— Много си красива по нищо.

— Наистина ли? — каза тя. — Наистина ли?

— О, да.

— Тогава защо не ме чукаш, вместо да си говорим?

— Първо трябва да се отървем от лейди Варис. Не съм от джуджетата, които обичат публика.

— Него го няма — каза Шае.

Тирион се обърна. Евнухът беше изчезнал с всичките си поли и фусти. „Скритите врати са някъде тук, няма начин.“ Само за това му остана време да помисли преди Шае да извърне главата му към себе си, за да го целуне. Устата й беше мокра и гладна и тя като че ли изобщо не забеляза белега му, нито зачервения струпей на мястото на носа му. Кожата й бе като топла коприна под пръстите му. Когато палецът му потърка връхчето на лявата й гърда, то веднага се втвърди.

— Побързай — подкани го тя между целувките, когато пръстите му се пъхнаха между връзките — о, побързай, побързай, искам те в мен, в мен, в мен. — Не му остана време дори да се съблече като хората. Тя измъкна члена му от панталоните, след това го събори на пода и се качи върху него. Изпищя, когато влезе в нея, и го заязди побесняла, стенейки: — Великане, ох, мой великане, мой великане… — всеки път, щом се спуснеше надолу. Тирион бе толкова нетърпелив, че избухна в нея още на петия удар, но Шае като че ли нямаше нищо против. Усмихна се лукаво, след като се смъкна от него запъхтяна, после се наведе да целуне потта по челото му и промълви: — Мой великане Ланистър. Остани в мен, моля те. Обичам да те усещам там.

Тирион не помръдна, само вдигна ръце и я притисна в прегръдката си. „Колко сладко е да я прегръщам и да ме прегръща. Как е възможно тази сладост да е престъпление, заради което да я обесят?“

— Шае, миличкото ми, тази нощ ще ни бъде последната. Опасността е твърде голяма. Ако милорд баща ми те намери…