Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Императорските хора все още нямат представа кой е бил — обади се Дорс. Тя се разхождаше нервно из офиса.
— Много хора биха свършили подобна работа — ухили се Юго. Ефектът беше донякъде уравновесен от голямата синина на челюстта му. — Освен това като че ли им хареса, че го правят на далит.
Дорс закрачи ядосано.
— Де да бях там…
— Не можеш да си навсякъде — мило й рече Хари. — Според императорските хора всъщност не е станало заради тебе самия, Юго.
Юго мрачно изкриви уста.
— Схванах. Заради тебе е било, нали?
Хари кимна.
— „Сигнал“ — тъй ми рече един от тях.
Дорс се извърна рязко.
— За какво?
— Предупреждение — поясни Юго. — Политика.
— Разбирам — побърза да каже тя. — Ламурк не може да те удари пряко, но оставя…
— Набиваща се на очи визитка — довърши вместо нея Юго. Дорс сплете пръсти.
— Трябва да съобщим на императора!
Хари не можа да не се изкиска.
— И го казваш ти, дето си историк. Насилието винаги е играло определена роля при наследствените постове. Няма как това да е далеч от ума на Клеон.
— За императорите е така, да — възрази му тя. — Но в една надпревара за поста на Първи министър…
— Властта нещо не я бива напоследък — заговори провлечено Юго със саркастичен тон. — Тия гадни далити само проблеми създават. Пък и Империята нещо го е закъсала. Или се впуска в някакви смахнати ренесанси. Сигурно ще да е далитски заговор, а?
— Когато храната стане оскъдна, правилата за поведение на масите се променят — обади се Хари.
— Бас ловя, че императорът е наредил всичко това да се анализира — рече Юго.
Дорс закрачи отново из стаята.
— Един от уроците на историята е, че императорите, които прекалят с анализите, се провалят, докато онези, които опростяват прекалено, успяват.
— Бива си го анализът ти — изкоментира Хари, но тя не долови иронията.
— Ъъ, аз пък случайно успях и да свърша малко работа — рече тихо Юго. — Приключих със съгласуването на транторските исторически данни с модифицираните Селдънови уравнения.
Хари се наведе напред, а Дорс продължаваше да крачи със сключени зад гърба ръце.
— Прекрасно! Под ръка ли са ти?
Юго се ухили и постави феритов куб в слота на бюрото на Хари.
— Гледайте.
Трантор бе преживял поне осемнайсет хилядолетия, макар и периодът отпреди Империята да бе много оскъдно документиран. Юго бе свил океана от данни в 3D. Икономиката вървеше по едната ос, социалните индекси — по другата, а политиката съставляваше третото измерение. Всяка от тях оформяше повърхност и тези повърхности образуваха форма, увиснала над бюрото на Хари. Хлъзгавата на вид буца беше колкото човешки бой и постоянно се движеше — деформираше се, отваряха се отверстия, надигаха се буци. Цветово кодираните вътрешни потоци се виждаха през прозрачната кожа.
— Прилича ми на болен от рак орган — обади се Дорс. Юго се намръщи и тя добави прибързано: — Но е хубаво.
Хари се изсмя; Дорс рядко правеше гафове в обществото, но когато пък направеше гаф, представа си нямаше как да го замаже. Буцестото нещо, висящо във въздуха, пулсираше от живот и привличаше като магнит вниманието му. Гърчещата се повърхност обемаше в себе си трилиони вектори, а суровите данни се извличаха от безбройни мънички животи.
— Данните от ранната история са доста позакърпени — обясни Юго. Повърхностите се тресяха и поклащаха. — Също и ниска разделителна способност и дори малобройно население — проблем, който няма да стои пред нас по отношение на предсказанията за Империята.
— Виждаш ли двустепенните социоструктури? — посочи Хари.
— И това представя всичко в Трантор? — възкликна Дорс.
— За модела не всички подробности имат еднакво значение — обясни Юго. — За да изчислиш как ще лети един космически кораб, не ти трябва да знаеш кой е собственикът му.
Хари се обади услужливо, сочейки един бърз трепет в социалните вектори:
— Сциентокрацията е възникнала тук през третото хилядолетие. После епоха, в която от монополните е възникнал стазис. Това е подхранило строгостта.
Формите станаха по-устойчиви, след като данните се подобриха. Юго бързо превъртя времето така, че петнайсет хилядолетия се извъртяха за три минути. Беше поразително — пулсиращите, твърдо нарастващи милиарди издънки, безкрайно пъпкуваща се структура. Пъпкуващите се като пощурели диаграми говореха за сложността на Империята далеч повече от всяка високомерна реч на императора.
— Ето тук е покриването — посочи Юго — и в жълто е показано как следсказват уравненията на Селдън.