Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Ало — едва измърмори той.

— Какво правиш? — попита Лусиен.

— Спях и телефонът ме събуди.

— Чете ли вестника?

— Колко е часът?

— Вземи си вестника и ми се обади, като го прочетеш.

Телефонът замлъкна. Джейк се загледа в слушалката, после я остави. Седна на ръба на кревата, разтърка пелената от очите си и се опита да си спомни кога Лусиен се бе обаждал за последен път у тях. Сигурно бе важно.

Направи кафе, пусна кучето и тръгна бързешком по спортни гащета и фланелка към края на алеята, където три вестника лежаха един до друг. Разтвори ги върху кухненската маса, до чашата с кафе. Във вестника от Джаксън нямаше нищо. Както и в този от Тюпълоу. В „Мемфис Поуст“ имаше заглавие за нечия смърт в Средния изток. И тогава го съзря. В долната половина на първата страница съзря себе си, а под снимката бе написано „Делото «Хейли» — без Джак Бриганс“. Следваше снимка на Карл Лий, а след нея — разкошна снимка на лице, което му беше познато. Текстът под него гласеше: „Делото «Хейли» — с Бо Маршарфски“. Заглавието тръбеше, че прочутият адвокат криминалист от Мемфис е бил нает да защитава „опасния убиец“.

Почувства се зашеметен, объркан, без сили. Сигурно бе грешка. Нали видя Карл Лий вчера. Бавно прочете статията. Само основни факти, проследяваше се бегло историята на най-големите успехи на Маршарфски, който обещаваше пресконференция в Клантън. Заявяваше, че делото е предизвикателство за професионалиста и тъй нататък. Имал вяра в съдебните заседатели на окръг Форд.

Джейк мълчаливо нахлузи изгладени панталони и риза. Жена му все още бе дълбоко скрита под одеялата. Щеше да й каже по-късно. Взе вестника и отиде в кантората си. В Кафето нямаше да бъде в безопасност. Прочете отново статията на бюрото на Етъл и се загледа в собствената си снимка на първа страница.

Лусиен едва отрони няколко думи за утеха. Познавал Маршарфски, или Акулата, както бе известен: Ловък мошеник, изискан, с финес. Лусиен му се възхищавал.