Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

— Ще го преодолеете. А и тази болка ще изчезне.

— Кога?

— Когато мозъкът ви престане да изпраща болезнени импулси.

Поставена върху малката облегалка на лекуващия апарат, нейната ръка — несъпротивляваща се и необвързващо отпусната, докато той я държеше в своята, бе вдигната високо нагоре, почти на нивото на погледа му. На острова леглата в колибата бяха поставени отделно едно от друго и имаха различна височина, а когато, въпреки всичко, Джоан се е опитала да ги събере заедно, се оказа, че между матраците оставаше една издатина, през която трябваше да се прехвърлят или той, или тя, за да се доберат до издърпаната от другия завивка. Но, затова пък, колибата беше насред гората и през прозорците влизаше силната влажна миризма на бор и папрат, заедно с утринното чуруликане на птиците и вечерното шумолене на животните. Носеше се мълвата, че на острова имало елени. Преминавали по леда през зимата и оставали пленени там, докато той се стопи през пролетта. Макар че никой — нито сред летуващите, нито сред възпитателите, бе виждал някога елен, мълвата, че те са там, продължаваше упорито да се разпространява.

Защо, тогава, никой никога не е виждал кварк37 Докато вървеше по улица „Чарлз“ към своя апартамент, Ричард мъгляво си припомни някакво такова изречение и бръкна в джоба си за брошурата за силите в природата, но вместо това извади една нова рецепта за болкоуспокояващо, копието от брачното си свидетелство и подписаната клетвена декларация. Виж ти… Брошурата се бе оказала сгъната между тях. Той не можа да намери онова изречение и, вместо него, прочете: „Теорията, че с раздалечаването на кварките силните връзки стават още по-силни, е малко спекулативна. Но нейното допълнение, идеята, че връзките отслабват, когато кварките биват приближени плътно една до друга, е много по-приемлива.“ „Така е, помисли си той, бе станало точно това. В живота съществуват четири основни сили: любов, навици, време и отегчение. За кратки периоди от време любовта и навиците са невероятно силно въздействащи, но времето, неносещо отрицателен заряд, акумулира неумолимост, и заедно със своя брат — отегчението, изравнява всичко останало на нула.“ Той умираше — това го правеше жесток. Сърцето му се сви от ужас при мисълта за онова, което бе направил току-що. Как можа да каже на Джоан какво бе сторил с тяхното брачно свидетелство? Дори и кварките в телефонната връзка сигурно се бяха разбунтували.