Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

Квантовата механика и теорията на относителността, взети заедно, са необичайно точни и прецизни, и следователно ни снабдяват с една мощна логическа машина за разсъждения. Ричард напъха брошурата в джоба си и слезе на спирката. Той мина по надлеза и тръгна към болницата, за да посети своя доктор. Костите му го боляха нощно време. Той имаше и приятели, които умираха, и други, които вече бяха умрели. Вече не му изглеждаше невероятно, че един ден щеше да ги последва. Първият път, когато посети тази болница, бе за да ухажва Джоан. Бе се изкачил по същия склон до стъклените врати и вътре, сред този огромен лабиринт от човешки страдания, пелтечейки, бе попитал за местонахождението на момичето, седящо със забързана на опашка коса на предната редица в часа по английски. Бе изпадал в захлас по наведената й на една страна глава в продължение на три часа седмично през цялата зима. Накрая той бе събрал кураж да я заговори по време на изпитите, когато — седнали на една и съща маса в библиотеката, двамата бърчеха вежди над неясните фотокопия с илюстрации на Блейк към „Изгубеният рай“. Разбраха се да се срещнат след изпита и заедно да изпият по чаша бира. Но тя не дойде. Сред този амфитеатър от отчаяно разсъждаващи глави нейната отсъстваше. Оставяйки „Вълшебната кралица“ и „Идилията на краля“ да си почиват едни върху друга, той се бе обадил в нейния пансион и бе научил, че Джоан е приета в болница. Някаква непонятна за него природна сила му бе вдъхвала кураж, докато се луташе из дългите коридори, не знаейки къде да завие, а също и после, когато бе попаднал сред многобройна тълпа от лели, чичовци и други роднини, струпали се В края на леглото й. Бе открил Джоан облечена цялата в бяло, забита в бели чаршафи, със спусната по раменете коса и забучено в свивката на лакътя й пластмасово маркуче, по което течеше някаква прозрачна течност. При следващите си визити той бе получил правото да държи ръката й, цялата овързана с шини, бинтове и лейкопласт. Диагнозата беше прекалено съдържание на захар в кръвта. Оплакванията бяха свързани с факта, че не можеше да спре да кърви. Изчервена, тя му разказа как докторите я бяха питали кога за последен път е имала сексуален контакт и колко притеснително било за нея да признае, пред техните учтиви, невярващи погледи, че досега не е правила такова нещо.