Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Ливадата продължаваше да доставя определено число зайци за кухнята в Гранитния дом.
А един ден цели ята сьомга нахлуха в Благодарност и навлязоха няколко мили по течението й. По това време женските търсеха удобно място да хвърлят хайвера си, плуваха пред мъжките и дигаха голям шум в сладката вода. Над хиляда от тия риби, дълги към две стъпки и половина, нахълтаха в реката и достатъчно беше да се заприщят на няколко места водите, за да се задържи голямо количество. Така уловиха неколкостотин парчета, посолиха ги и ги прибраха за зимата, когато реката щеше да замръзне и нямаше да имат възможност да ловят каквато и да било риба.
Пак по същото време умният Юп пое длъжността си на прислужник. Облечен беше с жакет, с къси панталони от бяло платно и с престилка, джобовете на която много му харесваха — той пъхаше ръцете си в тях и не позволяваше никой да бърка вътре. Юп прекарваше по-голямата част от времето си в кухнята и повтаряше всичко, което правеше Наб. Учителят проявяваше всъщност рядко търпение и дори крайно усърдие във възпитанието на ученика си, а и ученикът усвояваше много бързо уроците на учителя си.
Можете ли да си представите какво удоволствие достави бай Юп на преселниците в Гранитния дом, като застана един ден, без те да бъдат предупредени, с кърпа под мишница да прислужва на масата. Сръчен, внимателен, той се справи със задачата си с истинско умение — сменяше приборите, носеше ядене, наливаше да пият, и то толкова важно, че развесели истински всички преселници, а Пенкроф изпадна във възторг.
— Юп, супа!
— Юп, малко агути!
— Юп, една чиния!
Само тия възклицания се разнасяха в Гранитния дом, а Юп, без никакъв смут, услужваше на всички, следеше за всичко и поклати умната си глава, когато Пенкроф му каза:
— Видя се, Юп, ще трябва да ти удвоим заплатата!
Излишно е да споменаваме, че орангутанът свикна напълно с Гранитния дом и че прислужваше често на господарите си в гората, без да проявява ни най-малко желание да бяга. Ако трябваше да се откъсне плод от върха на някое дърво, той бързо се изкачваше горе! А затънеше ли пък колело в калта, с каква сила само с едно повдигане на рамото Юп изправяше веднага колата!
— Юначага! — повтаряше често Пенкроф. — Ако беше толкова зъл, колкото е добър, май нямаше да можем да се справим с него!
Към края на януари преселниците се заеха с много важна работа в средната част на острова. Решили бяха да направят кошара край изворите на Червена река, в полите на планината Франклин, за рогатия добитък, който щеше да им пречи в Гранитния дом, и предимно за муфлоните, които трябваше да им доставят вълната, така необходима за зимното облекло.
Там инженерът набеляза границите на кошарата и трябваше да се запретнат да отсекат дърветата, които бяха необходими, за да се направи оградата. Но прокарването на пътя ги беше принудило вече да пожертват доста дървета и те ги прекараха, издялаха от тях стотина кола и ги забиха здраво в земята.
На предната част на оградата оставиха доста широк вход и го затвориха с двукрила врата от дебели дъски, подсилени отвън с летви.
Необходимо беше тия постройки да бъдат много здрави, тъй като муфлоните са много силни животни и първите им буйства можеха да бъдат опасни. Заострените и обгорени на върха колове бяха съединени с напречни греди и подсилени тук-таме с подпори, които правеха цялата ограда по-здрава.
Като привършиха кошарата, трябваше да устроят голяма хайка в полите на планината Франклин, в пасбищата, където пасяха муфлоните. Това стана на 7 февруари, в хубав летен ден, и всички взеха участие.
Уморителен беше тоя ловен ден! Колко ходене насам-натам, колко тичане напред-назад, колко крясъци! От стотина муфлона, които бяха заградили при хайката, повече от две трети избягаха на ловците, но в края на краищата към тридесет муфлона и десетина диви кози, подгонени постепенно към кошарата, широко отворената врата на която сякаш им даваше възможност да се спасят, нахълтаха вътре и ги затвориха.
Вечерта преселниците се прибраха, капнали от умора, в Гранитния дом. На сутринта те пак се върнаха в кошарата. Пленниците се бяха опитали да съборят оградата, но напразно и малко по малко се бяха усмирили.
През февруари не се случи нищо особено. Всекидневната работа си течеше редовно и докато оправяха пътищата за кошарата и Порт Балон, започнаха и друг път — от кошарата за западния бряг.
След топлите летни дни вечер, като привършеха работата, когато морският ветрец започваше да подухва, те обичаха да сядат на края на възвишение Обзор под някаква беседка, покрита с пълзящи растения, която самият Наб беше направил. Там разговаряха и вечно доброто настроение на моряка веселеше непрестанно малкото общество, сред което продължаваше да цари пълно съгласие.