Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Какво видяха? Две хубави едри животни бяха влезли най-непредпазливо във възвишението, мостчетата на което бяха спуснати. Сякаш две магарета, мъжко и женско, стройни, възжълти — краката и опашките им бяха бели, а по главата, по врата и тялото имаха черни резки! Те пристъпваха мирно, съвсем спокойно и разглеждаха любопитно хората, в които не виждаха още бъдещите си господари.
— Та това са ониги! — извика Хърбърт. — Нещо по средата между зебра и куага.
— Магарета или коне — възрази Пенкроф, — те са „двигатели“, както би казал господин Смит, и е добре да ги уловим!
И без да изплаши двете животни, морякът пропълзя сред тревата до мостчето на река Глицерин и го дигна. Онагите бяха пленени!
Сега да се нахвърлят ли върху тях и да ги впрегнат ли насила? Не. Решиха да ги оставят няколко дни да се разхождат свободно по възвишението, където имаше обилна трева, и инженерът построи веднага край курника конюшня, където онагите можеха да намерят подслон през нощта и мека постелка.
Но на няколко пъти онагите сякаш изпитваха нужда да напуснат тясното за тях възвишение — нали бяха свикнали на простор и бездънни гори! Тогава те обикаляха край пояса вода, която не можеха да прескочат, изреваваха остро, после препускаха из тревата, а след като се успокояха, стояха цели часове, вперили поглед в грамадните гори, които бяха затворени за тях безвъзвратно!
А през това време преселниците сплетоха от растителни влакна хамути и ремъци и няколко дни след като уловиха онагите, не само колата беше готова за впрягане, но и един прав път, или по-скоро пътека, се врязваше в гората Фар-уест от завоя на Благодарност до Порт Балон.
Щом впрегнаха онагите, те се задърпаха, изправиха се на задните си крака и едва ги задържаха. Но те скоро щяха да свикнат с новата си работа, тъй като онагите са по-кротки от зебрите и често ги впрягат в планинските области на Южна Африка.
Още същия ден натовариха ризата и различните части на аеростата.
Глава VIII
Първата седмица на януари посветиха за ушиване на необходимите за преселниците долни дрехи. Иглите, които бяха намерили в сандъка, засноваха между силните, макар и груби пръсти и може да се каже, че всичко беше ушито много здраво. Конци имаха достатъчно — нали на Сайръс Смит му дойде наум да използва пак конците, с които беше ушит аеростатът.
После изпраха парчетата, от които беше ушита ризата на балона, със сода и поташ, получени от растителна пепел, и изчистеното от мазнината платно стана пак гъвкаво и меко.
След това го избелиха на слънцето и то стана съвършено бяло.
Така приготвиха няколко дузини ризи и чорапи — последните, разбира се, не бяха плетени, а съшити от платно. Каква радост беше за преселниците, когато облякоха най-после бели долни дрехи — много груби, разбира се, но това никак не ги тревожеше — и като легнаха на чаршафите, които превърнаха одрите в Гранитния дом в истински легла.
Пак по същото време си направиха и обувки от тюленова кожа, които заместиха тъкмо навреме обувките и ботушите, които си бяха донесли от Америка.
За да замени сачмите — на острова нямаше и помен от олово, — Сайръс Смит реши да употреби железни зрънца, които лесно изработи, и те вършеха почти същата работа. Тъй като желязото беше по-леко от оловото, трябваше да прави зърната по-едри, пушката побираше по-малко сачми, но ловците бяха опитни и превъзмогнаха това неудобство.
Той реши да получи и пироксилин вместо барут, макар че знаеше доста големите му недостатъци — извънредно лесно се възпламенява, тъй като се възпламенява при сто и седемдесет вместо при двеста и четиридесет, и избухва в миг, което може да пръсне огнестрелното оръжие. В замяна на това пък той има и много преимущества — не се поврежда от влагата, не цапа цевта на пушките и взривната му сила е четири пъти по-голяма от взривната сила на обикновения барут.
За да се получи пироксилин, достатъчно е да се потопи за четвърт час парче целулоза в димяща азотна киселина, да се изплакне добре с много вода и да се изсуши. Съвсем обикновена работа.
Сайръс Смит имаше на разположение само обикновена азотна киселина, а не димяща, но като я смеси със сярна киселина, инженерът щеше да постигне целта си. И ловците на острова скоро се сдобиха с много добре приготвено взривно вещество, което при разумно употребление даваше блестящи резултати.
По същото това време преселниците разкопаха три акра от възвишение Обзор, а останалата част оставиха за паша на онагите.