Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Май не ти харесва, че посещавам дъщеря си?
— Мис Лиарин съвсем се обърка от тия приказки, че била жена на друг мъж…
— Името й е Лианор. — Посетителят небрежно се пресегна към порцелановия пепелник, но не улучи и пепелта падна отвън. — Помъчи се да го запомниш.
Още преди непознатият да тръсне така нахално пепелта на масата, в очите на Уилабел святкаше тъмен огън; но сега вече пламна и цялото й лице. Тя отиде до масата, почисти пепелта с ръка и троснато отвърна:
— Господарят я нарича Лиарин и туй ми стига.
Робърт Самъртън се засмя злобно.
— Значи си също толкова сляпа и глупава, колкото и господарят ти. Той искаше да види доказателства и ние му ги дадохме, но това не го задоволи. Само че аз няма да го оставя да използва болестта на дъщеря ми за своя изгода. Достатъчно е, че погуби сестра й. Стига толкова!
— Отивам да си върша работата — отвърна кратко Уилабел.
Самъртън великодушно й махна да върви. Сам не знаеше защо си губи времето да спори с някаква си прислужница, при това толкова опърничава.
— Правилно! И гледай да я свършиш добре, иначе господарят ти ще те напердаши, като се върне.
Уилабел се наду като разгневена жаба.
— Господарят никогаж не ни е бил! — викна тя ядосано. След това шумно прекоси помещението, вирнала възмутено нос, при което кристалните чаши в шкафа зазвънтяха от мощните й стъпки. Беше направо разярена и прекрасно разбираше защо господарят се отнася толкова недоверчиво към новоизлюпения си тъст. Нищо добро не можеше да се каже за него!
Малко по-късно Лиарин слезе в салона. Тя пристъпваше плахо, дори страхливо. Позволи на посетителя да я целуне по бузата и да я заведе до канапето. Седна и като покорна дъщеря се заслуша в разказите му за времето, когато са живеели заедно в Англия. Той й показа рисувана миниатюра на двете близначки — не можеше да се отрече, че те си приличаха поразително. Но едва когато извади рисунка на провинциална къща в стил „Тюдор“, у нея се зароди смътното чувство, че нещата, които й показваше, наистина са й познати.
— Ти си я рисувала — каза той, докато си сипваше още бренди. — Това е къщата ни в Англия.
Лиарин разгледа внимателно рисунката и за миг в ума й изплува представата, как тича по дългите коридори на дома. Видя стени, на които бяха закачени семейни портрети, копия и щитове; припомни си дълги маси между царствени столове с високи облегалки.
— Мисля, че вече съм била там — сдържано каза тя. — Струва ми се познато.
— Аха! — извика Робърт Самъртън победоносно. — Най-сетне постигнахме някакъв напредък! Може би дори ще признаеш, че не е изключено да съм твоят баща…
Тя неохотно вдигна рамене. Не й се искаше да се съгласи с него, защото това веднага би дало предимство на Малкълм Синклер пред Аштън, а тя знаеше към кого я тегли сърцето.
— Все едно дали съм Лиарин или Лианор, и в двата случая вие бихте могли да ми бъдете баща, но как да кажа „да“, след като не си спомням за вас?
Робърт Самъртън помисли малко, после заговори отново, като внимателно подбираше думите си.
— Аз съм на мнение, че ти трябват време и някое спокойно място, където да обмислиш нещата, без Малкълм или Аштън да ти влияят. Защо не ми позволиш да те отведа в Билокси? Там, на брега, имаме къща. Ще се намерят и дрехи, и всичко друго, което ще ти е необходимо.
Тя смръщи чело. Мисълта да напусне Бел Шен и Аштън я натъжаваше.
— Тук съм щастлива…
— Няма да е за дълго, ако си спомниш какво стори Аштън Уингейт със сестра ти. Той е виновен за смъртта й и ти се закле да отмъстиш за нея. Не разбирам как можеш да мразиш толкова дълбоко този мъж и въпреки това да твърдиш, че е твой съпруг.
— Не го мразя — възрази тя. — Аз…
Той я гледаше настойчиво и чакайте да продължи, но тя замълча.
— Ти естествено знаеш, че Малкълм възнамерявала го извика на дуел — каза той.
Лиарин се вцепени и го изгледа ужасено.
— Малкълм е отличен стрелец — допълни Самъртън. — Съмнявам се, че Аштън ще остане жив.
— Трябва да го спрете! — замоли се тя.
— Как? — попита той учудено. — Ти си единственият човек, който би могъл да им попречи.
Тя стенеше и кършеше ръце. Беше попаднала в клопка.
— Ако остана при Аштън, Малкълм ще настоява за дуел. Ако тръгна с Малкълм, Аштън ще ни преследва и ще иска същото. Познавам го. Не мога да допусна някой да бъде убит.
— Точно затова ти казвам, че единствената възможност да предотвратиш нещастието е да дойдеш с мен в Билокси. Малко вероятно е някой от двамата да ме извика на дуел.
Лиарин се сви уморена на канапето. Предложението му никак не й хареса, но не можеше да отрече, че е разумно. Вероятно това бе единственият начин да се измъкне от безизходното положение.