Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Великанът заблъска с юмрук по масата и изрева гръмогласно:
— Прислуга! Бира, и то бързо! — После се обърна към другарите си и каза малко по-тихо: — Докъде я докарахме! Човек трябва да се моли, за да получи тук нещо за пиене.
Проститутките благоразумно стояха далеч от масата, така че Сара трябваше да занесе на страшилището и приятелите му четири пълни догоре кани с бира. Мъжете протегнаха мазолестите си ръце към каните, но спряха, когато Сара каза:
— Барманът иска първо да си платите.
Огромният мъж впери очи в нея, ала тя отвърна спокойно на погледа му, без да мигне. Най-сетне той бръкна в джоба на сакото си, извади шепа монети, отдели бавно една сума и я сложи на масата.
— Тези пари стигат само за три кани — осведоми го Сара. — А вие поръчахте четири.
Скърцайки със зъби, водачът прибави още монети, после, злобно ухилен, сложи допълнително няколко цента.
— А това е за теб, сладурано!
Младата жена му отправи безрадостна усмивка и протегна ръка, но още преди да вземе парите, негодникът я сграбчи над лакътя с осакатените си пръсти. С болезнен вик тя се отскубна и гневно го изгледа, докато разтриваше почервенялата си кожа.
— Грубиян такъв! — извика тя. — Да не сте посмели да ме пипнете още веднъж!
— Охо! — изрева той. — Много си падам по такива горещи жени! Защо не вземеш назаем няколко по-хубави парцала от посестримите си и не се понагласиш за мен? Ако се облечеш в нещо по-прилично, сигурно няма да изглеждаш чак толкова отвратително.
— Същото може да се каже и за вас — отвърна Сара и в последната секунда избягна една силна плесница, с което си спести няколко синини, но пък настърви още повече мъчителя си. Той бързо се надигна от стола, сграбчи фустата й и я дръпна към себе си. Тя извика гневно, когато той я притегли на коленете си и пъхна дясната си ръка между бедрата й. Очите й се разшириха и тя отчаяно запъшка, докато се опитваше да се освободи от хватката му.
Още от най-ранно детство бяха учили Аштън да проявява уважение към жените навсякъде и при всички обстоятелства, и той твърдо се придържаше към това правило. Ето защо отвратителното държание на едрия хулиган го вбеси. Той се изправи, опъна жилетката си и приближи към съседната маса.
— Извинете, сър, но мисля, че тази дама не се чувства добре при вас. Защо не спестите и на двама ни куп неприятности, и не я пуснете?
Мъжът беше толкова изненадан, че веднага пусна Сара и така силно я блъсна, че тя се препъна. Досега никой не се бе осмелявал да му се противопостави. Аштън помогна на младата жена да стане и я бутна леко към бара. В това време якият негодник скочи от стола си със зачервено лице. Аштън не му даде възможност да заеме позиция за бой, а вложи цялата си сила в един юмручен удар, който улучи мъжа по брадичката и го запрати през масата в ръцете на другарите му. Столовете, на които седяха, се разпаднаха под допълнителната тежест и всички се озоваха с трясък на посипания със стърготини под. Четиримата се изправиха с мъка, грабнаха в ръце ножове, счупени крака от столовете и всичко, което ставаше за бой.
Аштън осуети намеренията им, като блъсна срещу тях масата. Калаени кани полетяха из въздуха, лепкавата бира обля лицата им. Разнесоха се бесни ругатни, когато четиримата се намериха отново на пода един върху друг. За да не ги остави да се окопитят, Аштън сграбчи и собствената си маса и я хвърли с все сила върху пъшкащата купчина. Водачът тъкмо се беше опрял на ръце и колене, когато тежката дървена маса се стовари с трясък на гърба му и погреба под отломките си него и придружителите му.
Но сред задимения полумрак бавно изплуваха и други силуети, които се сляха в стена от тъмни фигури и неумолимо започнаха да се приближават. Аштън забеляза отмъстителния блясък в очите им и взе да отстъпва, като размахваше заплашително един пречупен крак от стол.
— Мистър Уингейт! Насам!
Аштън хвърли бърз поглед зад себе си и различи Сара в рамката на някаква отворена врата. Прескочи един съборен стол, мина през вратата, блъсна я и сложи резето. След това двамата с момичето хукнаха през едно оскъдно осветено помещение, което явно беше склад. Заключената задна врата временно спря бягството им. Аштън се хвърли с рамо срещу неочакваното препятствие. В кръчмата отзад изглежда, беше настъпил същински ад. Най-сетне вратата поддаде. Улицата бе тясна и хлъзгава. Аштън барикадира, колкото можа, вратата, после догони Сара. Младата жена явно познаваше всяка издатина и всяка локва, и умело се промъкваше в тъмнината. Аштън я следваше по петите. Бяха само на крачка от ъгъла, когато задната врата на кръчмата отхвръкна с трясък. Внезапният рев на преследвачите им показа, че са ги видели и че ловът е започнал.