Любимият непознат

Аштън блъсна летящата врата на кръчмата и пристъпи в задименото, препълнено помещение. Беше се нахранил добре в близкия ресторант, после бе отишъл до „Речната магьосница“, за да се измие и да се преоблече. Там го намери Джъд и след кратко обсъждане решиха, че ще е най-добре да започнат издирването на евентуалните подпалвачи оттук.

Тъй като не искаше да създава впечатление, че е дошъл да търси разправа, Аштън се беше облякъл като комарджия: с черно сако, черна вратовръзка и черни панталони, допълнени от снежнобяла риза и сребристо сива брокатена жилетка. Елегантната му фигура веднага привлече възхитените погледи на бардамите в заведението. Те го поздравиха с прелъстителни усмивки, когато спря до вратата, за да се огледа.

Таванът беше нисък, но самото помещение беше много голямо. Тънки колони поддържаха горния етаж. В задната част имаше дълъг тезгях, по който личаха следите от безброй побоища. Пред него бяха наредени петнадесетина масички с груби дървени столове. Повечето от тях бяха заети; на бара се бяха подпрели неколцина мъже със съмнителни физиономии. Човек с по-чувствителен нос сигурно би избягал от смесената миризма на потни тела, блудкава бира, тютюнев дим и мухъл, но Аштън не беше чак толкова деликатен. Той познаваше света и откъм хубавата, и откъм лошата страна, и в моменти като този се радваше, че има късмета да живее в по-добрата му част.

Прекоси бавно помещението, избра си една слабо осветена маса в дъното и се настани с лице към вратата. В същия миг за него се лепна крещящо облечена и гримирана проститутка. Бузите й бяха щедро наплескани с руж, а когато се подпря с лакти на масата, тя му позволи да надникне дълбоко в деколтето й, където ружът също не беше спестен.

— Какво ще искаш, сладур?

— Тази вечер — каза той, вадейки тесте карти от джоба си — само едно питие и една игричка.

Проститутката вдигна рамене.

— Щом искаш само пиене, ще ти изпратя Сара да те обслужи. Не мога да си губя времето с мъж, който не ще да плаща за други удоволствия, дори да е толкова хубав като теб. Но ако все пак си промениш намеренията, името ми е Фърн…

Аштън почна да разбърква картите, като оглеждаше лицата на мъжете по околните маси. Бяха неприятни типове. Един след друг свеждаха очи, когато улавяха погледа му. Мълвата явно го беше изпреварила и те не се оставиха да бъдат заблудени от невинния му вид, елегантното облекло и лъснатите до блясък ботуши. Сутринта един склад беше изгорял на пристанището и според слуховете беше подпален умишлено. Известно беше и чий е този склад. Нямаше съмнение, че ще има неприятности. Никой не можеше да посяга безнаказано на нещо, което беше собственост на Аштън Уингейт.

Аштън забеляза, че до стола му е застанала млада жена. Облегна се назад и погледна изпитото й лице. В задимения въздух не беше лесно да се разпознае цветът на помътнелите очи и на разчорлената коса, завита на тила и в безформен кок. Синята рокля, която носеше, явно е била шита за жена, тежаща поне десетина килограма повече, а прекалено големите обувки бяха завързани с парцали, за да не се изхлузват от краката й. Аштън прецени, че трябва да е горе-долу на неговите години, но изглеждаше така, сякаш животът е свършил за нея.