Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Фърн каза, че искате нещо за пиене.
— Вие какво ще ми препоръчате?
— Бира — отвърна веднага момичето. — Тя не може да се разводнява много.
— Добре, донеси ми тогава една бира, по възможност в чиста чаша, нали, Сара?
— Чиста чаша можете да намерите по-скоро в Бел Шен, отколкото тук — отговори тя. — Впрочем там ще бъдете и на по-сигурно място.
Значи ме познаваш? — попита изненадан Аштън.
Сара погледна към мъжете, които се бяха струпали около бара.
— Чух хората да говорят за вас, че сте прибрали някаква луда в дома си и сте твърдели, че тя ви е жена. Онези момчета са били в имението ви през нощта, когато се е случило това. Разправят, че заради вас загубили няколко коня.
Аштън се усмихна.
— Защо тогава не дойдат да ми се оплачат лично?
По намръщеното чело на Сара се появиха още по-дълбоки бръчки.
— Мисля, че се страхуват от вас, но не разбирам защо. Те са много, а вие сте сам.
— Потърсете си място, където бихте могли да се скриете, в случай че момчетата все пак съберат достатъчно кураж — посъветва я той.
— Няма да е зле и вие да сторите същото. Аз съм тук отскоро, но вече няколко пъти съм виждала на какво са способни тези побойници. Наистина ще е най-добре, ако си идете веднага вкъщи.
— Търся един човек, но още не съм го намерил. Липсват му два пръста на лявата ръка…
— Тук няма такъв — каза тя и изчезна. Подгъвът на роклята й беше разнищен, а твърде големите обувки шляпаха по посипания със стърготини под. Облеклото й беше напълно подходящо за това окаяно място, но Аштън все пак имаше чувството, че Сара е виждала и по-добър живот. Тя се движеше с естествена грация, която беше съвсем неприсъща за проститутките наоколо. Когато се разхождаха бавно между масите, за да си търсят клиенти за през нощта, те се поклащаха отпуснато и тромаво, докато това момиче пристъпваше като кралица, облечена в дрипи. Дори начинът, по който се изразяваше, говореше за известно образование.
Сара се върна и сложи на масата светеща от чистота чаша и до нея калаена кана със студена бира, състояща се главно от пяна. После застана със скръстени ръце и зачака търпеливо, докато Аштън извади необходимите дребни нари. Очите й се разшириха при вида на блестящата златна монета, която й подаде.
— О, това е твърде много, сър, пък и аз не мога да ви върна. Ако ида при бармана да ги разваля, той веднага ще вдигне цената и ще гледа да задържи колкото може повече от парите.
Аштън бръкна повторно в джоба си и сложи една по-голяма, но не така блестяща монета до другата.
— Тази тук е за бармана, а златото е за вас… защото намерихте чиста чаша.
Тя се поколеба за миг, явно объркана от щедростта му. След това взе бързо монетата и каза със сълзи на очи:
— Благодаря, мистър Уингейт! Никога няма да забравя това.
Аштън опита бирата и сбърчи нос от острата миризма. Щом това беше най-добрата напитка на заведението, едва ли щяха да го накарат да поръча още.
Той бавно намести черната, плоска шапка на главата си и нареди картите на масата. С израз на крайна скука започна да играе сам със себе си, докато по едно време загуби търпение. Тъкмо се канеше да става, когато четирима мъже влязоха през летящата врата в кръчмата. Водачът приличаше на бик — с ниско чело и рошави вежди над хлътналите и близко поставени очи. Забележително голям, покрит с червени венички нос стърчеше над дебелите му устни. Той спря до вратата и се подпря с лявата ръка на един стълб, докато разглеждаше навалицата в помещението. Аштън веднага забеляза, че на месестата лапа липсваха два пръста. Когато малките свински очички се втренчиха в него, по гърба му полазиха тръпки.
Грубиянът изпъна плещи и изпъчи подобните си на бъчва гърди, което сериозно застраши шевовете на късото му сако. Придърпа панталона над шкембето си и дръзко килна шапката върху квадратния си череп. Хвърли още един поглед към Аштън и тромаво се заклатушка през помещението. Собственикът на Бел Шен изправи рамене. Страховитото чудовище явно водеше спътниците си право към него. Но четиримата седнаха на съседната маса и Аштън въздъхна с облекчение.
— Напоследък и издокараните фукльовци от баровския квартал взеха да се навъртат из нашите дупки — провикна се бикоглавият и посочи с палец към Аштън.
Младият мъж разбираше, че много скоро негодниците ще намерят претекст, за да го нападнат, но въпреки това седеше спокойно. Бавно сложи обутия си в ботуш крак на пречката на стола вдясно и продължи да реди пасианс, ала беше нащрек.