Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Слабостта на американската позиция се състоеше в това, че тя се подкрепяше само с голословни изявления и с почти нищо друго. Резултатите от дейността на „по-реалистичната“ част на емиграцията и „движението за съпротива“ в Украйна изглеждаха не по-малко плачевни в сравнение с резултатите от сътрудничеството между англичаните и Бандера. Вярно е, ЦРУ заявяваше, че през зимата на 1949—1950 г. то е приело няколко куриери от Украйна, обаче долнопробното качество на тяхната „информация“ по-скоро подсказваше, че това бяха просто едни бродяги, попаднали в чужда страна. През 1951 г., след няколко години упорита работа, ЦРУ все още се надяваше да изпрати в Украйна свой „политически“ представител с трима помощници за установяване на контакт с „движението за съпротива“. ЦРУ скалъпи даже резервна група от четирима души, която да бъде изпратена в случай, че първата безследно изчезне.
За да се преодолеят англо-американските разногласия по въпроса за Украйна, ЦРУ настояваше за провеждане на широка конференция със СИС. Тази конференция се състоя в Лондон през април 1951 г. За мое учудване английската страна зае твърда позиция и категорично отказа да изхвърли Бандара зад борда. Всичко, което се удаде да се постигне и което беше прието с нескривано раздразнение от американска страна, бе решението повдигнатият въпрос нанаво да се разгледа през текущата година в края на сезона, благоприятен за спускане на парашутисти. Надяваха се, че до това време на разположение и на двете страни ще има повече факти. В течение на един месец англичаните спуснаха три групи от по шест души всяка. Самолетите излитаха от летището в Кипър. Едната група бе спусната но средата на пътя между Лвов и Тернопол, другата — недалеч от горното течение на Прут, около Коломия, и третата — в пределите на Полша, около изворите на река Сан. За да се избягнат дублиране и препокриване на районите, англичаните и американците обменяха точна информация относно времето и географските координати на своите операции. Не зная какво се е случило с тези групи, но за това, може би, не е трудно да се досети човек.
Осем години по-късно аз прочетох за загадъчното убийство на Бандера в Мюнхен, в американската окупационна зона на Германия. Навярно независимо от смелите изказвания на англичаните в негова защита последната дума в тази работа имаше ЦРУ.
Глава XI
БУРЯ
Когато пристигнах във Вашингтон, ФБР се намираше в отчайващо състояние. В лицето на малката Джудит Коплън — талантлива млада жена, която работеше в Министерството на правосъдието — то улови плячка, която не бе лъжица за неговата уста. ФБР се опитваше да повдигне против нея обвинение в шпионаж. Когато бяха събрани достатъчно доказателства, получени преди всичко чрез незаконно подслушване на телефонни разговори, Хувър взе необходимите мерки и Коплън бе арестувана. Хванали я на местопрестъплението — в момента, когато тя предавала документите на свръзката — и делото изглеждаше решено.
В бързината обаче ФБР пропуснало да получи разрешение за арестуването й, в резултат на което арестът се оказа незаконен. ФБР можеше да арестува без разрешение само в тия случаи, когато имаше достатъчно основание да смята, че подозираният е с намерение веднага да се скрие. Като се имаше пред вид, че Коплън са я задържали на една от нюйоркските улици, идвайки от станция на надземна железница, откъдето току-що била излязла, и при най-богато въображение трудно би било да я обвинят, че се е готвела да бяга.
Незаконността на ареста беше по съответния ред доказана пред съда, но ФБР тепърва го очакваше по-лошо. Независимо, че Коплън бе заловена на местопрестъплението, тя реши да се бори докрай. Тя се отказа от услугите на първия си адвокат на основание, че той заема твърде примиренческа позиция спрямо обвинението. Явно, той си е поставил за цел не оправдаване, което изглеждаше абсолютно безнадеждно, а просто смекчаване на присъдата. Коплън не бе съгласна с това. Наемайки втори адвокат, тя премина в контраатака и започна да измъчва свидетелите на ФБР. Постави ги в такова положение, че те си признаха не само че са подслушвали телефона й, но също така, че са подслушвали разговорите на седалището на ООН. Съдебният процес започна да нанася дотолкова сериозни загуби на ФБР в очите на общественото мнение, че Хувър на часа взе решение да прекрати обвинението срещу Коплън. Характерно бе, че той намери изкупителна жертва за поражението си. Главният свидетел на ФБР в съда Хауърд Флитчър бе уволнен, а Коплън бе пусната на свобода. Това бе триумф за смелата жена. Оттогава всеки път, когато името й се споменаваше в Министерството на правосъдието, към него се прибавяха оскърбителни епитети.