Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

В светлината на последвалите събития моето решение да приема предложението на Бърджис представлява сериозна грешка. Много мислих върху това през последните петнадесет години. Безполезно е да се оправдавам с това, че не бе възможно да се предвиди какъв обрат щяха да имат събитията след няколко месеца; мерки за безопасност трябва да се предвиждат даже и за непредвидените случаи. Но колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че решението ми да прибера при себе си Бърджис е ускорило с не повече от няколко седмици ония събития, в резултат на които аз се оказах в центъра на вниманието на публиката. Тези събития подбудиха Бедъл-Смит по-енергично да изисква в писмото си до шефа моето отзоваване от Вашингтон. Може би даже ми провървя, че подозрението върху мене падна преждевременно в такъв смисъл, че то прие определена форма още преди да са се натрупали достатъчно сериозни доказателства за изправянето ми пред съда. Във връзка с пристигането на Бърджис възникна проблем, който аз не можех самостоятелно да роши. Не знаех трябва ли да го посветя в тайната на делото по разкриването на източника за изтичане на информация от Английското посолство37, разследването по което все още продължаваше. Решението да го въведа в течение на делото беше взето, след като аз извърших съвсем сам две пътувания с кола извън Вашингтон. Моите съветски колеги ми казаха, че, според съществуващото мнение, посвещаването на Гай в тази работа може да се окаже полезно. Именно заради това аз изцяло го запознах с делото, като му разказах всички подробности. От тук нататък ние непрекъснато обсъждахме тези въпроси. Трудността за мене се състоеше в това, че за период от четиринадесет години само два пъти бях виждал Маклийн, и то бегло. Аз нямах и понятие къде и как живее той, или, накратко казано, аз фактически не знаех за него нищо.