Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Както вече споменах, Управлението по координация на политиката се занимаваше с подривна дейност в световен мащаб. Началник на управлението беше Френк Уизнър, сравнително млад човек за такава отговорна работа, но започнал вече да оплешивява и да пуска солидно шкембенце. Той обичаше високопарния стил, което правеше неприятно впечатление. Аз съпровождах мисията, изпратена в Лондон и ръководена от Уизнър, за обсъждане със СИС на въпросите, представляващи взаимен интерес. Като стигнахме до проблемите с международно значение, Министерството на външните работи изпрати свои представители за наблюдаване хода на обсъждането. На една от срещите, на която от Министерството на външните работи присъствуваше Тони Рембълд, Уизнър заговори надълго и нашироко на една от любимите си теми — необходимостта от прикриване на източниците на секретните фондове, предавани на външните почтени организации, от което ние бяхме заинтересовани. „Много е важно — каза той в своя обичаен високопарен стил — да се подсигури открито съдействие на лица с известен на всички достъп до предоставените им на разположение богатства.“ Рембълд започна нещо да пише. Аз надникнах през рамото му и прочетох: „Лица с известен на всички достъп до предоставените им на разположение богатства — богатите хора.“ Моите отношения с Управлението по координация на политиката бяха по-активни, отколкото с УСО; в последна сметка ме интересуваха единствено плановете на управлението. Скоро след моето пристигане във Вашингтон американското и английското правителство одобриха по принцип провеждането на тайни операции, имащи за цел да откъснат една от източноевропейските страни от социалистическия блок. По редица причини изборът падна на Албания. Тя беше най-малката и най-слабата социалистическа държава. На юг тя граничи с Гърция, с която Англия и САЩ поддържаха съюзнически отношения и която формално все още се намираше в условия на война с Албания. Албания изглеждаше благо-приятно изолирана и освен това до нея имаше лек достъп откъм Малта по въздух и по море. Отчитайки възможността за редица усложнения от политически характер във връзка с този проект, Държавният департамент и Министерството на външните работи настояваха за неотслабващ контрол от тяхна страна над тази операция. Изпълнението на плана се възлагаше на СИС и Управлението по координаци на политиката. Както американците така и англичаните поддържаха контакт с албански емигрантски групи и затова и двете страни се захванаха да моблизират своите връзки с цел осъществяване на контрареволюционен преврат. Англичаните предоставиха Малта като база на предната линия за опе-рация и неголеми кораби, необходими за прехвърлянето на агенти. Американците подсигуряваха операцията с парични и материални средства, а също така отделиха летището Уилъс фийлд в Либия за тилова база и снабдителен пункт. Крал Идрис не бе посветен в тайната — по това време той беше само емир. В последвалите продължителни англо-американски спорове Малта беше нашият основен коз. „Стига да замислим, някъде подривна операция — призна ми веднъж Уизнър, — и откриваме, че англичаните някъде наблизо имат остров.“