Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
А сега е време да се върна към самото дело и да изясня докъде бе стигнало то. Развитието на делото сериозно ме безпокоеше. То бе наситено с множество неясни факти, оценка на които можеше да се прави единствено въз основа на предположения. СИС получи десетки съобщения относно източника за изтичане на информация, в който той фигурираше под псевдонима „Омир“. Дълго време обаче не се удаваше възможност за установяване на неговата личност. ФБР продължаваше да ни изпраща купища изписана хартия за чистачките на посолството, а едновременно с това се занимаваше с изучаване на нашия обслужващ персонал. За мене това остана най-необяснимата страна на цялото дело. В това време вече имаше данни за проникването на някакъв си агент в Министерството на външните работи на Великобритания. Истина е, че нищо не показваше, че всичките тия съобщения се отнасят до едно и също липе. Дори и сега няма оенование да се мисли така. Но ако все пак е направено такова предположение, особено ако са съпоставили старата информация с вашингтонските данни, без да губят време, биха започнали разследване между дипломатите вероятно още преди моето появяване във Вашингтон.
Но една друга страна на делото се оказа още по-странна. Аз имах голямо преимущество: от самото начало знаех почти със сигурност кой е замесен в това дело. Но дори да отхвърлим това преимущество, само от съдържанието на съобщенията за мене бе повече от очевидно, че тук е замесен не някой дребен агент, събиращ, от кошчетата за боклук изрезки хартия или парчета използувани индига. Някои от съобщенията на Омир се отнасяха за твърде сложни политически проблеми и за него говореха с уважение. Нямаше и съмнение, че този човек заемаше достатъчно висок пост. Нежеланието да се започне разследването в съответното направление бе обяснимо единствено от гледна точка на психологическата бариера, която упорито пречеше на заинтересованите лица да повярват, че уважаваният член на тяхното общество е способенна подобни неща.
Съществуването на такава бариера напълно се потвърди от коментарите, които последваха след изчезването на Маклийн и Бърджис, а и след моето бягство. Вместо да се признае очевидната истина, даваха се изключително глупави обяснения.
Аз разбирах, че тази странна ситуация не може да продължава вечно. Все някога и все някой в Лондон или Вашингтон ще се досети. Ще започне проучване на дипломатите и рано или късно делото ще се изясни. Главният въпрос бе този, кога ще настъпи това — „рано или късно“.
От разговорите с моите приятели по време на срещите из околностите на Вашингтон произтичаха две основни положения.
Първо, желателно бе Маклийн да остане на поста си колкото е възможно по-дълго време. След бягството му беше направено успокоително изявление, че той е бил само завеждащ американския отдел на Министерството на външните работи и следователно не е имал свободен достъп до особено важна информация. Но глупаво е да се смята, че един опитен агент, заемащ важен пост в Министерството на външните работи, има достъп само до тези книжа, които попадат на бюрото му във връзка с неговите всекидневни служебни задължения. Вече разказвах как се добрах до досиетата на английските агенти в Съветския съюз, когато се смяташе, че аз се занимавам единствено с преследване на немските шпиони в Испания. С две думи, наш дълг бе да изведем Маклийн на безопасно място, но не преди да е станало необходимо.
Имаше още две усложнения. Аз бях изпратен в Съединените щати за две години и затова през есента на 1951 г. чаках смяна. При това нямах представа къде щяха да ме изпратят след това. Можеше да бъде в Кайро или Сингапур, тоест в места, където щях да бъда далеч от случая „Маклийн“. Търсейки правилно решение, стигнахме до извода, че в интерес на безопасността е необходимо да се организира спасението на Маклийн най-късно към средата на 1951 г.
Второто усложнение идваше от положението на Бърджис. В Министерството на външните работи той, явно, не се чувствуваше на мястото си. Нямаше нито необходимия темперамент, нито нужните качества за работа в това учреждение. По едно време той замисляше да напусне и бе подготвил това-онова за себе си на Флит стрийт38. Това настроение съответно се отразяваше на работата му в Министерството на външните работи, така че неговото напускане можеше да се превърне в уволнение. Във всички случаи той се стремеше назад, към Англия.
Изникна идеята да обединим двете задачи: връщането на Бърджис в Лондон и спасяването на Маклийн. Във връзка със завръщането на Бърджис в Лондон от Английското посолство във Вашингтон, естествено, той трябваше да посети завеждащия американския отдел. Следователно щеше да има прекрасната възможност да съобщи на Маклийн за набелязаната операция по неговото спасяване. Във Вашингтон Бърджис можеше да излезе в оставка и без всякакъв шум да се завърне в Лондон. Обаче щеше да изглежда странно, ако Маклийн изчезне наскоро след доброволното завръщане на Бърджис в Лондон. Трябваше да се постъпи така, че той да бъде изпратен в Лондон против волята му.
38
Улица в Лондон, където са разположени редакциите на главните вестници