Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Може би е даже удивително, че в такива условия операцията все пак започна. Най-сетне СИС успя да прехвърли неголяма група агенти на албанския бряг със задача да проникне навътре в страната, да събере необходимите данни и придвижвайки се на юг, да премине в Гърция. Англичаните се надяваха, че събраните по пътя сведения от агентите ще помогнат впоследствие за осъществяване на по-широки планове. Операцията, от само себе си се разбира, беше безнадеждна от самото начало. Агентитите на СИС биха могли да се доберат до нещо единствено ако проникнеха в градовете. Но градовете се намираха под неотслабващия контрол на албанските власти. И поради това, за да оцелеят, налагаше се агентите да се крият в планините, където можеха да допринесат все някаква полза, ако страната бъде обхваната от въстание. Възможно е в основата на нашата авантюра да е лежала именно неизказаната надежда за въстание. Точно така, както в по-сетнешни времена (когато бе време да се поумнее) някои разчитаха, че дебаркирането на диверсанти в залива Кочинос ще запали пожар в Куба.

В крайна сметка няколко агенти все пак успяха да се промъкнат в Гърция, където с адски усилия им се удаде да се изтръгнат от лапите на гръцката служба за сигурност, която можеше да ги разстреля за нищо. Информацията, която те донесоха, беше почти напълно отрицателна. Поне беше ясно, че никъде на са ги посрещнали с отворени обятия.

С течение на времето операцията беше тихомълком забравена, без да окаже кой знае колко забележимо влияние на обстановката в Албания. Може би беше даже за добро на английското и американското правителство, че опитът им претърпя неуспех. В случай на успех те щяха да имат безкрайни неприятности със своите нови протежета, да не говорим вече за сериозните трудности с Гърция и Югославия, а вероятно и с Италия. Сблъскването на политическите интереси също така би разстроило англо-американските планове от по-голямо потенциално значение (в сравнение с албанската авантюра) — например плановете за проникване в СССР и за подривна дейност в самия Съветски съюз. Както СИС, така и ЦРУ имаха свои съперничещи си марионетки сред прибалтийските страни, чиито интереси обикновено бяха непримири. Аз с удоволствие наблюдавах как тези борещи се групировки поради свадата си изпадаха в безизходно положение. При един случай положението стана дотолкова сериозно, че експертът на СИС по северноевропейските въпроси Хери Кар беше изпратен във Вашингтон за отчаян опит да предотврати скандала. Мисията му завърши с пълен провал: Кар и неговите колеги от ЦРУ, с които той се съветваше, започнаха съвсем справедливо да се обвиняват един друг в лъжи по време на преговорите.