Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Може би е даже удивително, че в такива условия операцията все пак започна. Най-сетне СИС успя да прехвърли неголяма група агенти на албанския бряг със задача да проникне навътре в страната, да събере необходимите данни и придвижвайки се на юг, да премине в Гърция. Англичаните се надяваха, че събраните по пътя сведения от агентите ще помогнат впоследствие за осъществяване на по-широки планове. Операцията, от само себе си се разбира, беше безнадеждна от самото начало. Агентитите на СИС биха могли да се доберат до нещо единствено ако проникнеха в градовете. Но градовете се намираха под неотслабващия контрол на албанските власти. И поради това, за да оцелеят, налагаше се агентите да се крият в планините, където можеха да допринесат все някаква полза, ако страната бъде обхваната от въстание. Възможно е в основата на нашата авантюра да е лежала именно неизказаната надежда за въстание. Точно така, както в по-сетнешни времена (когато бе време да се поумнее) някои разчитаха, че дебаркирането на диверсанти в залива Кочинос ще запали пожар в Куба.
В крайна сметка няколко агенти все пак успяха да се промъкнат в Гърция, където с адски усилия им се удаде да се изтръгнат от лапите на гръцката служба за сигурност, която можеше да ги разстреля за нищо. Информацията, която те донесоха, беше почти напълно отрицателна. Поне беше ясно, че никъде на са ги посрещнали с отворени обятия.
С течение на времето операцията беше тихомълком забравена, без да окаже кой знае колко забележимо влияние на обстановката в Албания. Може би беше даже за добро на английското и американското правителство, че опитът им претърпя неуспех. В случай на успех те щяха да имат безкрайни неприятности със своите нови протежета, да не говорим вече за сериозните трудности с Гърция и Югославия, а вероятно и с Италия. Сблъскването на политическите интереси също така би разстроило англо-американските планове от по-голямо потенциално значение (в сравнение с албанската авантюра) — например плановете за проникване в СССР и за подривна дейност в самия Съветски съюз. Както СИС, така и ЦРУ имаха свои съперничещи си марионетки сред прибалтийските страни, чиито интереси обикновено бяха непримири. Аз с удоволствие наблюдавах как тези борещи се групировки поради свадата си изпадаха в безизходно положение. При един случай положението стана дотолкова сериозно, че експертът на СИС по северноевропейските въпроси Хери Кар беше изпратен във Вашингтон за отчаян опит да предотврати скандала. Мисията му завърши с пълен провал: Кар и неговите колеги от ЦРУ, с които той се съветваше, започнаха съвсем справедливо да се обвиняват един друг в лъжи по време на преговорите.
Разногласията относно Украйна бяха още по-отдавнашни — и също така непримирими. Още преди войната СИС поддържаше връзка със Степан Бандера, украински националист с профашистка насоченост. След войната това сътрудничество продължи да се развива. Но бедата се състоеше в това, че твърденията на Бандера за наличието на множество негови привърженици в Съветския съюз никога не се проверяваха сериозно. Имаше единствено отрицателни примери, които ясно показваха, че такива привърженици той няма, независимо, че беше доста „важна клечка“ в емиграция. Първата група агенти, която англичаните снабдиха с радиопредавател и други тайни средства за свръзка, беше отправена в Украйна през 1949 г. и изчезна. През следващата година изпратиха още две групи, но от тях също нямаше ни вест, ни кост. В това време американците започнаха сериозно да се съмняват доколко е полезен Бандера на Запада. Независимо, че англичаните потулиха провала на групите, тези съмнения не се разсейваха.
Нападките на американците срещу сътрудничеството между Бандера и СИС станаха особено резки през 1950 г. и работейки в САЩ, аз изгубих много време по предаване на язвителни послания от Вашингтон до Лондон и обратно относно съмнителните достойнства на различни, почти неизвестни емигрантски групи. ЦРУ повдигна три сериозни възражения против Бандера като съюзник. Неговият краен национализъм с фашистки оттенък представляваше препятствие, пречещо на Запада да провежда подривна дейност в Съветския съюз, като използува лица от други националности, например руснаци. Твърдяха даже, че Бандера спада към старата емиграция и няма връзки с новата, „по-реалистичната“ емиграция, с която американците усилено подхващаха игра. И накрая него пряко го обвиняваха в антиамерикански настроения. Американците отхвърлиха твърдението на англичаните, че Бандера се използува единствено за събиране на разузнавателна информация и че едно такова използуване няма каквото и да било политическо значение. Американците възразяваха, че какъвто и да е характерът на връзката между СИС И Бандера, самият факт за тази връзка може да издигне неговия авторитет в Украйна. Те изказаха опасения, че всяко засилване на последователите на Бандера може да предизвика сериозна опасност от разединение на „движението за съпротива“ в Украйна, с което те самите имаха работа.