Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Смее ли се? — дрезгаво попита Уеб. Липсваше му смехът й, заразителният й кикот, когато замислеше някаква пакост, сърдечният й смях, когато й разказваше вицове, веселото кискане, когато гледаше как жребчетата скачат по пасбището.
Очите на Лусинда бяха изпълнени е тъга:
— Не. Почти не се усмихва, а още по-малко се смее. Не се е смяла от десет години.
Тринадесета глава
Роана погледна часовника си. Събранието на градските съветници продължи повече от обикновено и ако не искаше да закъснее за обеда във Флоренция, трябваше да тръгва. Дейвънпортови не заемаха официални постове в управлението на областта, но бе традиция член от семейството да присъства на събранията. Подкрепата на фамилията често даваше живот на някой проект, а липсата на такава подписваше смъртната му присъда.
Когато Роана бе започнала да замества Лусинда на събранията, обикновено я пренебрегваха или просто я потупваха покровителствено по рамото. В началото просто изслушваше всичко и го разказваше на Лусинда. В доста голяма степен точно това правеше и в момента. Но когато вземеше отношение по въпроси, които я интересуваха, Лусинда целенасочено повтаряше „Роана смята…“ или „Роана е останала с впечатлението, че…“ и градските съветници скоро разбраха — по-добре да започнат да обръщат повече внимание на сериозната млада жена, която рядко проговаряше. Лусинда не бе лъгала, Роана наистина предаваше мислите и впечатленията си. Сега Роана седеше тихо и неподвижно, а кафявите й очи спокойно се местеха от лице на лице, поглъщайки нюансите в израженията, в тона, в реакциите. Всичко това се предаваше пряко на Лусинда, която вземаше решенията си вследствие впечатленията на Роана.
Сега, когато Уеб се бе върнал, сигурно щеше да посещава събранията, както бе правил преди. Вероятно за последен път присъстваше на подобно събитие и слушаше замислено. Още едно място, където се чувстваше полезна и откъдето я гонеха. Някъде дълбоко в себе си усещаше болка и страх, но отказваше да им позволи да изплуват от дълбините на съзнанието си.
Той идваше към нея — нисичък, набит, оплешивяващ мъж с набраздено лице. Когато се приближи към обичайното й място в дъното на стаята, на лицето му се изписа усмивка.
— Как си днес, Роана? — попита председателя.
— Благодаря, добре. Чет — отвърна тя, като обмисляше дали да му каже за връщането на Уеб. — А ти?
— Не се оплаквам. Е, мога да опитам, но жена ми казва, че на никого не му е интересно да ме слуша — засмя се на собствената си шега, а очите му заблестяха. — Как се чувства госпожа Лусинда?
— Много по-добре сега, след като Уеб се върна у дома — спокойно отвърна Роана.
Той я зяпна смаяно и за миг на лицето му се изписа искрено изумление. После избъбри:
— Мили боже, какво ще правите сега? — започна, а после изведнъж млъкна, проумял, че съчувствието му не бе никак подходящо. Целият почервеня и започна да заеква в напразен опит да заличи впечатлението от думите си. — Аз… ъъъ… исках да кажа…
Роана вдигна ръка, за да прекъсне измъченото му обяснение.
— Той, разбира се отново ще вземе юздите в свои ръце — продължи тя, сякаш връщането на Уеб бе най-естественото нещо на света. — Ще му трябват няколко седмици, за да навлезе отново в нещата, но съм сигурна, че скоро ще се свърже с теб.
Председателят си пое дълбоко въздух. Изглеждаше леко притеснен, но скоро се овладя:
— Роана, не смятам, че идеята е добра. Ти се справяш чудесно и хората ще се чувстват много по-добре с теб.
Роана спокойно го погледна право в очите.
— Уеб отново ще се захване с работата — тихо повтори тя. — Лусинда ще се разстрои, ако някой откаже да прави бизнес с нас, но разбира се, всеки има право на избор.
Чет преглътна мъчително и адамовата му ябълка подскочи. Роана току-що бе дала съвсем ясно да се разбере, че ако някой не приеме Уеб, ще загуби подкрепата на семейство Дейвънпорт. Тя никога не се ядосваше, не повишаваше тон, не настояваше на своето и дори рядко изказваше мнението си гласно, но хората от областта се бяха научили да не пренебрегват влиянието на тази млада жена с тъжни очи над Лусинда Дейвънпорт. Освен това повечето от тях харесваха Роана. А и никой не желаеше открит разрив с влиятелната фамилия.
— Може би това е последното събрание, на което присъствам — продължи тя.
— Не бъди толкова сигурна — чу се плътен мъжки глас зад гърба й откъм вратата.