Гола в смъртта

Използва оръжия на колекционери — продължи тя със същия умерен глас — като символ на пари. И отново могъщество и власт. Той ги оставя, за да покаже, че се отличава от останалите мъже. Цени откритото насилие на оръжията и тяхната безличност. Убийство от безопасно разстояние, сочещо равнодушието на извършителя. Взел е решение колко души ще убие, за да покаже, че е организиран и пресмята действията си точно. Амбициозен е.

— Възможно ли е да е набелязал шестте жени от самото начало? Като шест цели?

— Единствената потвърдена връзка между трите жертви е тяхната професия — започна Майра и видя, че Ив беше стигнала до същото заключение, но има нужда да го чуе и от нея. — Всъщност за него е важна професията. Според мен жените са избрани случайно. Твърде вероятно е той да заема висок пост, със сигурност много отговорен. Ако има сексуален или брачен партньор, той или тя са в подчинено положение. Има лошо мнение за жените. Унижава ги след смъртта, за да покаже отвращението си и превъзходството си. За него това не са престъпления, а мигове на лична власт, на себеутвърждаване.

Проституцията, упражнявана от мъж или жена, си остава занимание, оценявано ниско от мнозина. Той не смята, че жените са равни на мъжете. Една проститутка не заслужава презрението му, дори когато я използва, за да се разтовари. Това, което върши, му доставя удоволствие, лейтенант. Бих добавила, изключително голямо удоволствие.

— Това работа ли е или мисия?

— Той няма мисия. Само амбиции. Това не е религиозно или морално изразяване, нито е социална поза.

— Не, изразяването е лично, позата е властта.

— Съгласна съм — каза Майра, доволна, че умът на Ив работи така точно. — За него това е интересно, ново и някак завладяващо хоби, с което е открил, че е способен да се занимава. Той е опасен, лейтенант, не само защото няма съвест, а и защото върши добре онова, с което се е захванал. А успехът го опиянява.

— При шест ще спре — прошепна Ив. — Поне с този метод. Но ще намери някакъв нов начин да убива. Той е твърде суетен и сигурно ще удържи на обещанието си. Същевременно хобито му доставя твърде голямо удоволствие, за да се откаже от него.

Майра наклони глава.

— Човек би си помислил, лейтенант, че вече сте прочели доклада ми. Струва ми се, че вече го познавате отлично.

Ив кимна.

— Да, така е. — Имаше един въпрос, който трябваше да зададе, въпрос, който през една дълга, безсънна нощ я бе накарал силно да страда. — За да защити себе си, за да затрудни играта още повече, той би ли платил на някого, за да убие жертва, която е избрал, докато самият той си има алиби?

— Не — погледът на Майра стана по-мек от обзелото я състрадание, когато видя как Ив си отдъхна с облекчение. — Според мен, той има нужда да присъства там. Да гледа, да записва и най-вече да се отдаде на преживяването. Не иска удоволствието да му бъде преразказвано. А освен това е сигурен, че не сте в състояние да го надхитрите. Харесва му да гледа как се потите, лейтенант. Той е човек, който обича да наблюдава другите, и аз съм убедена, че е насочил вниманието си към вас още в мига, в който сте била избрана за главен следовател. Той ви изучава и знае, че се отнасяте сериозно към случая. Преценява това като слабост, която трябва да бъде използвана, и го прави, като ви запознава с убийствата — не на работното ви място, а там, където живеете.