Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
Светът наистина е отвратително място, помисли си Ив, щом възрастни жени слагат отрова в карамеловия пай. А с благото си поведение Хета вероятно щеше да отърве присъдата.
Ако я освободят от отговорност, тя щеше да се залови с кухненските си задължения и с радост щеше да прави вкуснотии за обитателите на сградата.
Ив завърши доклада си, хапна набързо в стола и после отново се залови за работа.
Едва бе проверила половината нюйоркски банки, когато й се обадиха по видеотелефона.
— Здрасти, Далас.
Образът на една мъртва жена, подредена по познатия начин върху чаршафи, целите подгизнали от кръв, изпълваше целия екран.
Ив прочете съобщението, оставено върху тялото, и извика към компютъра си:
— Проследи адреса! Веднага, по дяволите!
Компютърът изпълни нареждането, а тя незабавно се свърза с централата.
— Далас, лейтенант Ив, ИН 5347BQ. Първостепенна важност. Всички служители, които са на разположение, да отидат на Осемдесет и девета западна улица, номер 156, апартамент 21–19. Не влизайте в апартамента. Повтарям, не влизайте вътре. Задържайте всички, излизащи от сградата, без изключение. Никой, нито цивилен, нито униформен, да не влиза в апартамента. Пристигам до десет минути.
— Предавам, лейтенант Далас. — Дежурният дроид говореше студено и отмерено. — Части 5–0 и 3–6 са готови да реагират. Очакват вашето пристигане. Първостепенна важност. Изключвам.
Тя грабна чантата си и изхвърча.
Ив влезе в апартамента сама, с извадено оръжие, цялата нащрек. Всекидневната беше спретната, а дебелите възглавници и килими в нея създаваха усещането за домашен уют. На канапето имаше книга, а възглавницата беше хлътнала леко, което показваше, че някой бе прекарал известно време сгушен до нея, погълнат от книгата. Намръщи се на образа, изплувал пред очите й, и се отправи към вратата.
Малката стая приличаше на кабинет, работното място беше подредено до педантичност. Някои дреболии, като кошницата с парфюмирани копринени цветя, купичката с разноцветни дъвчащи бонбони, глазираната бяла чаша, украсена с лъскаво червено сърце, издаваха характера на стопанката.
Работното място гледаше към прозореца, от който се виждаше страничната стена на съседната сграда, но липсваха транспаранти. По дължината на едната стена имаше обикновена полица с няколко книги, голяма кутия за дискове, друга за електронни бележки, малка изящна колекция от скъпи графитни моливи и рециклирани бележници. Между тях се гушеше продълговата фигура от печена глина, вероятно кон, но със сигурност направена от дете.
Ив излезе от стаята и отвори отсрещната врата.
Знаеше какво я очаква. Този път стомахът й не се сви. Кръвта не бе успяла да се съсири. Въздъхна леко и прибра оръжието в кобура, защото знаеше, че е насаме с жертвата.
Покри ръцете си със защитен слой и попипа тялото. Все още беше топло.
Бе разположена на леглото, а между краката й внимателно бе оставено оръжието.
Ив го разпозна като бойно оръжие марка „Рагър Р–90“, популярно като оръжие за лична защита по време на Градския бунт. Леко, малко и напълно автоматично.
Този път нямаше заглушител. Но тя бе готова да се обзаложи, че спалнята е звукоизолирана и убиецът го е знаел.
Приближи се до отрупаната кръгла тоалетка и отвори малката чанта от зебло, която в момента беше моден хит. Вътре намери лиценза й за компаньонка.
Хубава жена, помисли си Ив. Приятна усмивка, открит поглед и поразителен тен на лицето: мляко с какао.
— Джорджи Касъл — издиктува Ив в записващото устройство. — Женски пол. Петдесет и три годишна. Лицензирана компаньонка. Смъртта е настъпила вероятно между седем и седем и четирийсет и пет вечерта вследствие на огнестрелни рани. Лекарите трябва да потвърдят. Три видими точки на насилие: челото, гръдния кош, гениталиите. Вероятно са причинени със стар, боен пистолет, оставен на местопрестъплението. Няма признаци на борба, нито следи от взлом или грабеж.
Едва доловим шум зад гърба й накара Ив да сграбчи оръжието си. Приведена, с неумолими и студени очи, тя впи поглед в един дебел сив котарак, който се вмъкна в стаята.
— Божичко, ти пък откъде се взе? — Тя се отпусна, от гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение, след което прибра оръжието си. — Има котарак — добави тя и се наведе, за да вдигне котарака, премигващ към нея с едно жълтеникаво и едно зелено око.
Мъркането му наподобяваше звукът на малък, добре смазан мотор.