Гола в смъртта

— Ей, лейтенант, да не си спипала крадец на котки? — подвикна сержантът и се захили на собствената си шега.

— Направо ще ме скъсаш от смях, Райли. Още ли е тук шефът?

— Чака те. Трябва да отидеш при него веднага щом се появиш. — Той се наведе напред, за да почеше мъркащата котка. — С ново убийство ли се сдоби?

— Да.

Звук от целувка я накара да хвърли поглед към един красив мъж в лъскав комбинезон, който й се хилеше цинично. Комбинезонът и тънката струйка кръв, стичаща се от крайчеца на устата му, бяха приблизително еднакви на цвят. В добавка имаше чифт тесни, черни белезници, с които едната ръка беше прикрепена към близката пейка. Той потърка със свободната ръка чатала си и й намигна.

— Хей, сладурче, тука имам нещо за теб.

— Кажи на командир Уитни, че отивам при него — каза Ив на Райли.

Не успя да се въздържи и се наведе се към пейката. Замириса й на повръщано.

— Поканата беше много мила — промърмори тя и вдигна вежди, щом мъжът отвори цепката на комбинезона и размаха пред нея своя атрибут.

— Гледай, маце, парче и половина.

Тя се усмихна и се наведе още малко.

— По-добре го прибери, задник такъв, иначе котенцето ми може по погрешка да го вземе за мишка и тогава с него е свършено.

Почувства се по-добре като видя как онова, което беше неговата гордост, се сбръчка и смали, преди да успее да затвори дюкяна си. Доброто й настроение не трая дълго. Влезе в асансьора и нареди да я откара на етажа на капитан Уитни.

Той я чакаше заедно с Фийни и доклада, който беше изпратила директно от мястото на престъплението. Според изискванията на полицейската работа тя отново изложи всичко, този път устно.

— Значи това е котаракът — каза Фийни.

— Не ми даде сърце да го дам на дъщерята в състоянието, в което се намираше — вдигна рамене Ив. — А не можех да го оставя и там. — Тя бръкна в чантата със свободната си ръка. — Дисковете й. Всичко е надписано. Прегледах срещите й. Последната за деня е била в шест и трийсет. Джон Смит. Оръжието. — Тя остави плика с оръжието върху бюрото на командира Уитни. — Прилича на „Рагър Р–90“.

Фийни хвърли поглед и кимна.

— Започваш да се учиш, хлапе.

— Налага ми се.

— От началото на двайсет и първи век, вероятно осма-девета година — уточни Фийни, докато прехвърляше в ръцете си запечатаното оръжие. — Добре поддържан. Серийният номер се чете отлично. Няма да отнеме много време да го проследим — добави той и вдигна рамене. — Но онзи е твърде хитър, за да използва регистрирано оръжие.

— Открий собственика! — нареди Уитни и посочи към устройството в другия край на стаята. — Наредил съм наблюдение на сградата ти, Далас. Ако се опита да ти подхвърли още някой диск, ще го спипаме.

— Ако остане верен на стила си, това трябва да стане до двайсет и четири часа. Досега винаги е било така, макар жертвите му да нямат нищо общо помежду си. При Шарън имаше показност и изтънченост. Стар беше свежа, почти дете, а тази — улегнала, зряла. Продължаваме да разпитваме съседите и аз отново ще се свържа със семейството, за да разбера подробности за развода. Оставам с впечатлението, че е взела този клиент, без много да му мисли. Имала е твърда уговорка с дъщеря си да се виждат всеки вторник. Ще ми се Фийни да провери видеотелефона й и да разбере дали той се е свързал директно с нея. Няма да успеем да скрием това от средствата за масова информация, шефе. А те здраво ще ни насолят.