Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Възможно е. Често набавям експонати за колекцията си от търгове.
— От закрити търгове ли?
— Понякога.
Стомахът й, свит на топка, я присви.
— Купили ли сте въпросното оръжие на закрит търг в Сотби на втори октомври миналата година?
Рурк извади електронния си бележник от джоба си и потърси на въпросната дата.
— Не, нямам запис за подобно нещо. На тази дата съм бил в Токио и съм провеждал срещи. Лесно можете да проверите това.
Дяволите да те вземат, помисли си тя. Знаеш, че това не е отговор.
— При търговете често се използват посредници.
— Така е. — Гледаше я безстрастно. Пъхна бележника обратно. — Ако проверите в Сотби, ще ви кажат, че не използвам посредници. Когато искам да купя нещо, то е, защото съм го видял с очите си. Преценил съм, че за мен то има някаква стойност. Когато реша да участвам в наддаване, правя го лично. При закритите търгове или присъствам лично или участвам с видеотелефон.
— Не е ли обичайно да се използва запечатана електронна оферта или представител, упълномощен да наддава до определена граница?
— Обичайните процедури не ме интересуват особено. Истината е, че по време на наддаването мога да променя мнението си. По една или друга причина предметът може да загуби своята привлекателност за мен.
Тя веднага разбра скрития смисъл на неговото изказване. Опита се да приеме факта, че той е приключил с нея.
— Гореспоменатото оръжие, регистрирано на ваше име и закупено на закрит търг от Сотби през октомври миналата година, е било използвано при убийството на Джорджи Касъл приблизително в седем и трийсет миналата вечер.
— И двамата знаем, че в седем и трийсет снощи аз не бях в Ню Йорк. — Погледът му пробяга по лицето й. — Вие проследихте връзката, нали?
Тя не отговори. Нямаше право.
— Оръжието ви е намерено на местопрестъплението.
— Потвърдено ли е, че то е мое?
— Кой има достъп до колекцията ви?
— Аз. Само аз.
— А персоналът ви?
— Не. Ако си спомняте, лейтенант, шкафовете са заключени. Само аз знам кода.
— Кодът може да бъде елиминиран.
— Не се случва често, но е възможно — съгласи се той. — Ако за влизане не е използван отпечатък от моята длан, всякакво отваряне на шкаф с други средства задейства алармата.
По дяволите, дай ми шанс. Нима той не разбираше, че тя се опитва да го спаси?
— Алармите могат да бъдат изключвани.
— Вярно е, но когато се отвори някой шкаф без мое разрешение, всички входове към стаята се заключват. Няма начин да се излезе, а освен това в същия миг се подава сигнал към охраната. Уверявам ви, лейтенант, напълно защитено е. Пазя онова, което е мое.
Тя вдигна поглед, защото в стаята влезе Фийни. Той й даде знак с глава и тя стана.
— Извинете.
Когато вратите се затвориха зад тях, той пъхна ръце в джобовете си.
— Ти позна, Далас. Електронно участие, платено е в брой и е доставено до едно гише. Един от шефовете на Сотби твърди, че Рурк няма навик да постъпва така. Той винаги участвал лично или чрез директна телевръзка. От петнайсет години насам за първи път се случвало подобно нещо.
Тя въздъхна с облекчение.
— Проверката съвпада с думите на Рурк. Какво друго?
— Проверих и регистрацията на оръжието. Този „Рагър“ се е появил в регистрите на името на Рурк едва преди седмица. По никакъв начин не можем да го припишем на него. Командирът каза да го освободим.
Ив все още не можеше да се отпусне и затова само кимна.
— Благодаря, Фийни.
Тя се вмъкна обратно.
— Свободен сте да си вървите.
Той се изправи, когато тя отстъпи през отворената врата.
— Ей така, без нищо?
— За момента нямаме причина да ви задържаме повече и да ви създаваме неудобства.
— Неудобства ли? — той тръгна към нея и вратите се затвориха зад гърба му. — Така ли го наричаш? Неудобство?
Той, каза си тя, има право да се сърди, да се чувства огорчен. Аз пък моето право — това са служебни задължения.
— Три жени са мъртви. Трябва да се проучи и най-малката възможност.
— Значи аз съм само една от възможностите ти. — Той се пресегна. Внезапното грубо движение, с което сграбчи ризата й, я изненада. — Това ли е причината за случилото се между нас?
— Аз съм полицайка. Не мога да си позволя недоглеждане, нито да подмина нещо.
— Нито да се довериш — прекъсна я той. — За нещо. Или на някого. Ако нещата бяха поели в малко по-различна посока, щеше ли да ме прибереш? Щеше ли да ме изпратиш в пандиза, Ив?
— Остави я! — Фийни крачеше по коридора и в очите му проблясваха заплашителни пламъчета. — Не се занимавай с нея, ти казвам!
— Фийни, моля те, остави ни насаме.
— Така и ще направя. — Без да обръща внимание на Ив, той бутна Рурк. — Не я ругай, големецо! Тя беше готова да се бие заради теб. Така, както стоят нещата, това можеше да й коства работата. Симпсън вече я готви за жертвен агнец, задето е имала глупостта да спи с теб.