Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Млъквай, Фийни.
— Далас, остави го да върви по дяволите.
— Казах, млъквай. — Поуспокоена, тя погледна Рурк. — Отделът цени твоето сътрудничество — каза тя, свали ръката му от ризата си, обърна се и се отдалечи с бърза крачка.
— Какво искаше да кажеш с това, дявол да го вземе? — извика Рурк.
— Имам по-важни неща, с които да се занимавам, вместо да си губя времето с теб — отвърна Фийни троснато.
Рурк го притисна до стената.
— Още една дума и ще ти дам възможност да ме задържиш за обида на полицай, Фийни. Само ми кажи какво имаше предвид с това за Симпсън.
— Иска ти се да разбереш, а? — Фийни се огледа за някое уединено местенце, после посочи с глава към вратата на мъжката тоалетна. — Ела в кабинета ми и ще ти обясня.
Компания й правеше котаракът. Ив вече съжаляваше, че ще трябва да върне тромавия, охранен дебелан на семейството на Джорджи. Отдавна трябваше да го направи, но приятелството на пухкавата топка й даваше така нужната утеха.
Интеркомът изписука и това я подразни. Нямаше нужда от човешка компания. Най-малко от Рурк, чието лице видя на екрана.
Тя беше твърде огорчена, за да се държи като страхливка. Не се обади, а вместо това се върна на дивана и с сгуши с котката. Ако имаше подръка одеяло, щеше да го метне през главата си.
Звукът от отключването на вратата малко след това и накара да скочи като ужилена.
— Мръсно копеле! — извика Ив, когато Рурк влезе. — Твърде много си позволяваш.
Той просто пъхна обратно мастър кода в джоба си.
— Защо не ми каза?
— Не искам да те виждам! — В гласа й прозвуча по-скоро отчаяние, отколкото яд. — Запиши си го на челото!
— Не искам да те огорчавам.
— Въпреки това го правиш непрекъснато.
— А ти какво очакваш? Да се държа спокойно, когато ме обвиняваш в убийство ли? Когато си убедена в това?
— Никога не съм го вярвала. — Думите излязоха със съскане, с разпален шепот. — Никога не съм го вярвала — повтори тя. — Но оставям личните си чувства настрана и си върша работата. Сега се махай!
Тя се запъти към вратата. Той я сграбчи, а тя се изви енергично. Рурк дори не се и опита да предотврати удара. Избърса спокойно кръвта от устата си с опакото на ръката, докато тя стоеше настръхнала и дишаше шумно.
— Давай! — подкани я той. — Удари ме отново. Не се притеснявай. Аз не удрям жени, нито ги убивам.
— Остави ме на мира! — Тя се обърна и стисна облегалката на канапето, на което седеше котката и я гледаше хладно. Чувствата напираха и заплашваха да изпълнят гърдите й до пръсване. — Няма да ме накараш да се почувствам виновна.
— Ти ме съсипа, Ив. — Даде си сметка, че тя лесно можеше да го опустоши, и това го изпълни с ярост. — Не можеше ли да ми кажеш, че вярваш в мен?
— Не. — Тя стисна здраво очи. — Господи, не разбираш ли, че щеше да стане още по-лошо, ако бях постъпила така? Ако Уитни не можеше да повярва, че съм обективна, ако Симпсън доловеше и най-малкия признак, че проявявам слабост към теб, щеше да стане по-лошо. Нямаше да получа психологическия профил толкова бързо. Нямаше да мога да накарам Фийни да провери оръжието с предимство, за да елиминира вероятната причина.
— Това не ми беше минало през ума — каза той тихо. — Не се бях сетил. — Рурк сложи ръката си върху рамото й, но тя се освободи и го погледна с блеснали очи.
— Дявол да го вземе, казах ти да дойдеш с адвокат. Специално натъртих на думата. Ако Фийни не беше действал прецизно, те можеха да те задържат. Ти си свободен само защото той успя, а и портретът не съвпадаше с твоя.
Той отново я докосна, но тя пак се дръпна.
— Реших, че нямам нужда от адвокат. Нуждаех се единствено от теб.
— Вече няма значение. — Тя се мъчеше да възвърне спокойствието си. — Всичко мина. Фактът, че имаш неопровержимо алиби за времето на убийството, както и че оръжието очевидно е било подхвърлено умишлено, сваля подозрението от теб. — Тя се почувства зле, непоносимо уморена. — Това може да не те елиминира напълно, но портретите на доктор Майра са ценни като злато. Никой не опровергава диагностиката й. Тя те е елиминирала и това има голямо значение за отдела и адвокатите.
— Не ме тревожеха нито отделът, нито адвокатите.
— А трябваше.
— Изглежда, доста си се безпокоила за мен. Много съжалявам.
— Няма защо.
— Откакто те познавам, твърде често виждам сенки под очите ти. — Той ги докосна с палеца. — Не искам аз да съм причината за тези, които виждам сега.