Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Вече работя за контрол върху медиите.
— Може да стане по-напечено, отколкото си мислим — Фийни вдигна поглед от терминала. Очите му се спряха върху Ив и накараха кръвта й да се смръзне.
— Оръжието на престъплението е регистрирано. Купено е на закрит търг в Сотби миналата есен. От Рурк.
За миг Ив остана безмълвна.
— Това променя модела на действие — успя да промълви накрая. — И е глупаво. А Рурк не е глупав.
— Лейтенант…
— Това е номер, шефе. Личи си от пръв поглед. Закрит търг. Всеки второразреден хакер може да използва нечий личен номер и да участва в наддаването. Как е платен? — запита тя Фийни рязко.
— Трябва да вляза в регистрите на Сотби, но това ще стане утре, след като отворят.
— Обзалагам се, че е платено в брой с електронен трансфер. Щом аукционната къща си получава парите, какво я интересува откъде идват. — Макар гласът й да бе спокоен, умът й трескаво работеше. — А доставката. Предпочитат се електронните гишета за получаване на пратката. Нямаш нужда от личния си номер, за да получиш пратка от електронната служба за доставки. Единственото, което трябва да се направи, е да се въведе кодът на доставката.
— Далас — обади се Уитни внимателно. — Доведи го за разпит.
— Не мога.
Очите му бяха спокойни и хладни.
— Това е заповед. Ако имаш личен проблем, остави го за личното си време.
— Не мога да го доведа — повтори тя. — Той е в космическата станция на Фрийстар–1, на огромно разстояние от мястото на престъплението.
— Ами ако е излъгал, че ще бъде на Фрийстар…
— Това не е вярно — прекъсна го тя. — И точно тук убиецът е направил грешка. Пътуването на Рурк се пази в тайна и само няколко важни личности са уведомени за него. Официално се знае, че е тук, в Ню Йорк.
Командирът Уитни наведе глава.
— Тогава най-добре е веднага да проверим къде се намира. Незабавно.
Когато включи видеотелефона на Уитни, усети, че стомахът й се свива болезнено. След секунди вече слушаше превзетия глас на Съмърсет.
— Съмърсет, обажда се лейтенант Далас. Трябва да се свържа с Рурк.
— Рурк е на среща, лейтенант, и не можем да го безпокоим.
— Той ти каза да ме свързваш, дявол да го вземе. Търся го по служба. Дай ми номера за свръзка с него или незабавно ще дойда и ще измъкна кокалестия ти задник, задето възпрепятстваш работата на правосъдието.
Лицето на Съмърсет се навъси.
— Нямам право да давам номера, но ще ви свържа. Моля, почакайте.
Дланите на Ив започнаха да се потят, когато екранът светна в синьо за изчакване. Чудеше се чия ли беше идеята да се пуска на запис тази сладникава музика. Със сигурност не беше на Рурк. Той бе твърде изискан.
О, Боже, ами какво щеше да прави, ако се окажеше, че той не е там?
Синият екран се сви на точка и после се отвори. Там беше Рурк, в очите му имаше едва доловимо нетърпение, на устните му лека усмивка.
— Лейтенант, обаждаш се в неподходящ момент. Може ли аз да ти се обадя?
— Не. — С крайчеца на окото си видя, че Фийни следи предаването. — Имам нужда да потвърдя местонахождението ти.
— Местонахождението ми ли? — Той свъси вежди. Вероятно бе доловил нещо в лицето й, макар че Ив можеше да се закълне, че то е спокойно и непроницаемо като стена. — Какво има, Ив? Какво се е случило?
— Местонахождението ти, Рурк. Моля те да потвърдиш.
Той безмълвно я изучаваше. Ив чу някой да му говори. Той само махна с ръка.
— Аз съм на среща в президентската зала на космическата станция на Фрийстар–1, намираща се в квадрант шест, Алфа. Сканирай — нареди той и камерата на междугалактическият видеотелефон предаде подробна картина от залата. Дванайсет мъже и жени седяха около голяма, кръгла маса.
През дългия сводест портал се виждаха множество звезди и съвършеното синьо-зелено кълбо на Земята.
— Мястото на предаването потвърдено — каза Фийни тихо. — Той е точно там, където твърди, че е.
— Рурк, моля те, превключи на личен режим.
Без изражението му да трепне, той вдигна слушалката.
— Да, лейтенант?
— При убийство конфискувахме оръжие, регистрирано на твое име. Налага се да те помоля да се явиш на разпит при първа възможност. Имаш право да доведеш адвоката си. Съветвам те да доведеш адвоката си — добави тя, като се надяваше, че той ще разбере натъртването. — Ако не се явиш до четирийсет и осем часа, звездната гвардия ще те ескортира обратно на Земята. Наясно ли си с правата и задълженията си по този въпрос?