Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Той е изпратил последния диск. Пристигна със сутрешната поща, изпратен е от пощенска кутия в центъра на града час след убийството. Сградата, където живея, е под наблюдение, съобразил е това и е намерил заобиколен начин.
— Той е роден администратор. — Майра подаде на Ив един диск и разпечатка от първоначалния портрет. — Той е умен и зрял мъж. Достатъчно зрял, за да владее импулсите си, човек с възможности и въображение. Рядко показва чувствата си. Умът и, както казахте, суетата вървят ръка за ръка при него.
— Много благодаря, че се справихте толкова бързо.
— Ив — каза Майра, преди тя да понечи да стане. — Има и още нещо. Оръжието, оставено при последното убийство. Мъжът, който е извършил тези престъпления, не би направил подобна глупава грешка — да остави след себе си оръжие, което може да бъде проследено. Диагностиката го отхвърли с вероятност от 93,4 процента.
— Беше оставено там — каза Ив с равен глас. — Аз сама го сложих в плика.
— Сигурна съм, че той точно това е целял. Явно се радва, когато може да бъде замесен и някой друг, за да се затрудни още повече разследването. Очевидно е избрал това оръжие, за да ви разстрои, дори да ви нарани. И това съм включила в портрета. Искам да ви кажа, че аз лично съм обезпокоена от интереса му към вас.
— Ще се погрижа скоро да му припари под краката от моя интерес към него. Благодаря ви, докторке.
Ив отиде право в кабинета на Уитни, за да остави психологичния портрет. Ако Фийни имаше късмет, щеше да е потвърдил подозренията й за покупката и доставката на оръжието на убийството.
Ако се окажеше права, това, както и портретът, направен от Майра, щяха да оневинят Рурк.
От начина, по който Рурк бе погледнал към нея, но всъщност през нея по време на последния им разговор, тя разбра, че професионалните й задължения са разрушили интимния мост помежду им.
Убеждението й се затвърди, когато влезе в кабинета, а там откри и Рурк.
Трябва да бе използвал личен превоз. По нормалните канали щеше да бъде невъзможно да пристигне толкова скоро. Той наведе глава и не каза нищо, когато тя прекоси стаята и подаде на командира Уитни диска и папката.
— Психологическият портрет, направен от доктор Майра.
— Благодаря, лейтенант. — Очите му се преместиха към Рурк. — Лейтенант Далас ще ви отведе в залата за разпит. Благодарим за сътрудничеството ви.
Той пак не каза нищо, само се изправи и изчака Ив да тръгне към вратата.
— Имаш право на адвокат — каза тя и повика асансьора.
— Знам. Обвинен ли съм в убийство, лейтенант?
— Не. — Проклинайки го, тя влезе вътре и помоли за Зона В. — Това е стандартна процедура. — Мълчанието му продължаваше, а на нея й идваше да изкрещи. — Дявол да го вземе, нямам друг избор.
— Така ли? — промърмори той и излезе преди нея от кабината при отварянето на вратите.
— Това ми е работата. — Вратите на залата за разпити се отвориха със съскане, после щракнаха след тях. Камерите за наблюдение, които и най-дребният крадец знаеше, че са скрити във всяка стена, се включиха автоматично. Ив седна до малка маса и изчака той да се настани срещу нея.
— Този разпит се записва. Съзнавате ли това?
— Да.
— Лейтенант Далас, водеща разпита, личен номер 5347BQ. Субект на разпита: Рурк. Първи разпит. Субектът се отказва от правото си на адвокат. Така ли е?
— Да, субектът се отказва от правото си на адвокат.
— Познавате ли лицензирана компаньонка на име Джорджи Касъл?
— Не.
— Били ли сте на Осемдесет и девета западна улица, номер 156?
— Не, струва ми се, че не съм.
— Притежавате ли „Рагър Р–90“, автоматично бойно оръжие, произведено приблизително в 2005 година?
— Възможно е. Трябва да проверя, за да съм напълно сигурен. Но нека приемем, че имам.
— Кога сте закупили въпросното оръжие?
— И това трябва да проверя. — Той не мигаше и я гледаше право в очите. — Притежавам голяма колекция и не помня всички подробности, нито си ги записвам в бележника.
— Въпросното оръжие от Сотби ли сте го купили?