Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
Премести го в другата ръка, извади пейджъра и повика екипа за разследване на убийството.
Малко по-късно Ив влезе в кухнята. Тъкмо гледаше как котаракът подуши с пренебрежение купата с храна, която беше изнамерила, когато дочу гласове пред вратата на апартамента.
Ив отиде да провери какво става и откри, че униформеният постови се опитва да задържи една обезумяла, напориста жена.
— Какво става, полицай?
— Лейтенант — обърна се полицайката с видимо облекчение към началничката си. — Гражданката настоява да влезе. Аз бях…
— Разбира се, че ще искам да вляза. — Тъмночервената коса на жената, подстригана на безупречен венец, се бе разрошила от резките й движения. — Това е домът на майка ми. Настоявам да ми обясните какво правите тук.
— А как се казва майка ви? — запита Ив.
— Госпожа Касъл. Госпожа Джорджи Касъл. Влизал ли е някой? — Гневът премина в тревога, докато се опитваше да се промъкне край Ив. — Добре ли е тя? Мамо!
— Елате с мен. — Ив стисна здраво ръката й и я поведе към кухнята. — Как се казвате?
— Саманта Бенет.
Котаракът остави паницата си и отиде да се погали в краката на Саманта. С жест, който Ив разпозна като привичен, Саманта се наведе да почеше котката между ушите.
— Къде е майка ми? — Сега притеснението се примеси със страх и гласът й потрепери.
Подобни моменти от служебните задължения я изпълваха с ужас и караха сърцето й да се къса.
— Съжалявам, госпожо Бенет. Много съжалявам, но майка ви е мъртва.
Саманта занемя. Очите, със същия топъл бакъреножълт нюанс като на майка й, гледаха, без да виждат. Преди да се строполи, Ив я настани в един стол.
— Има някаква грешка — успя да промълви тя. — Трябва да има някаква грешка. Бяхме се уговорили да отидем на кино. От девет часа. Всеки вторник ходим на кино. — Тя се взря в Ив. В очите й се четеше отчаяние. — Не може да е мъртва. Тя е едва на петдесет и е напълно здрава. Силна е.
— Няма грешка. Много съжалявам.
— Какво се е случило? — От очите й потекоха сълзи — Тя ли е направила нещо?
— Майка ви е била убита.
— Не, това не е възможно. — Сълзите продължаваха да се стичат и тя започна да говори на пресекулки, докато клатеше глава в недоумение. — Всички я обичаха. Всички. Никой не би я наранил. Искам да я видя. Искам веднага да я видя.
— Не мога да ви позволя.
— Та тя ми е майка. — Сълзите капеха в скута й, а гласът й се извиси. — Това е мое право. Искам да видя майка си.
Ив сложи ръце върху раменете на Саманта и я натисна обратно в стола, от който беше станала.
— Няма да я видите! Това няма да помогне нито на нея, нито на вас. Единственото, което трябва да направите, е да отговорите на въпросите ми и така да ми помогнете да открия извършителя. Искате ли да ви донеса нещо? Да се обадя на някого?
— Не. Не. — Саманта затърси кърпа из чантата си. — На съпруга ми, на децата ми. Трябва да им кажа. На баща ми. А как ще им кажа?
— Къде е баща ви, Саманта?
— Той живее… Живее в Уестчестър. Разведоха се преди две години. Къщата остана за него, защото тя искаше да се премести в града. Искаше да пише книги. Искаше да стане писателка.
Ив отиде до филтриращия кран, наля една чаша и я подаде на Саманта.
— Знаете ли от какво живееше майка ви?
— Да. — Саманта стисна устни и замачка мократа кърпа в ледените си пръсти. — Никой не успя да я накара да се откаже от това. Смееше се и казваше, че е време да направи нещо шокиращо и че то се отразява благотворно върху книгите й. Майка ми — Саманта спря и отпи — се е омъжила много млада. Преди няколко години каза, че има нужда да се премести и да опита нещо ново. Не можахме да я разубедим. Никога не успявахме.
Започна отново да хлипа, скри лицето си и тихо захълца. Ив взе едва докоснатата чаша и почака първият пристъп на скръб и шок да отмине.
— Трудно ли мина разводът? Баща ви беше ли сърдит?
— Беше смаян. Объркан. Тъжен. Искаше тя да се върне и все повтаряше, че това е нещо временно, което ще мине. Той… — Изведнъж осъзна какво всъщност я питаха и се стресна. Тя свали ръце. — Никога не би я наранил. Никога, никога, никога. Той я обичаше. Всички я обичаха. Това ставаше спонтанно.
— Добре. — Ив щеше да се занимае с това по-късно. — Бяхте ли близки с майка си?
— Да, много близки.
— Говорила ли е пред вас за клиентите си?
— Понякога. Това ме смущаваше, но тя умееше да представи и най-ужасното нещо в забавна светлина. Удаваше й се с лекота. Наричаше се Баба Секси и това разсмиваше хората.
— Споменавала ли е някой да я е притеснявал?
— Не. Тя умееше да се справя с хората. Това беше част от чара й.