Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Разбирам, че данните от аутопсията на Фитухю не са били анализирани с полицейски компютър.
— Да, сър — невъзмутимо заяви тя. — Необходима ми беше по-модерна техника от онази, с която разполага нашият отдел.
— Естествено ти си имала достъп до такава модерна апаратура.
— Да, сър.
— Сама ли извърши анализа? Доколкото ми е известно, не разбираш много от компютри, Далас.
Младата жена го погледна право в очите и заяви:
— Постарах се да наваксам изоставането си в тази област.
Командирът иронично повдигна вежди и продължи да я разпитва.
— После си успяла да влезеш в Центъра за правителствена охрана, където случайно си попаднала на поверителна информация.
— Точно така, сър. Не желая да злепоставя моя източник.
— Източник ли? Нима твърдиш, че имаш шпиони в центъра?
— Имам шпиони навсякъде.
— Това може би ще мине — промърмори командирът. — Другата вероятност е да те изправят пред комисията за разследване.
Ив изтръпна, но отговори най-хладнокръвно:
— Подготвена съм за това.
— Дано. — Уитни се облегна назад и замислено забарабани с пръсти по брадичката си. — Да поговорим за случилото се на станция „Олимп“. Разбрах, че се занимаваш и с това, лейтенант, макар че изобщо не ти влиза в задълженията.
— Бях там по време на инцидента и съобщих на междупланетната полиция всичко, което бях открила…
— И техните хора се заеха с разследването на този случай — добави Уитни.
— Имам право да изисквам информация, когато предполагам, че случай, с който се занимават колеги, има нещо общо с мой случай.
— Засега това са само предположения.
— Информацията ми беше необходима, за да представя доказателства за връзката между инцидентите.
— Далас, имаш право на сведения само в случай, че е извършено убийство, което си натоварена да разследваш.
— Убедена съм, че става въпрос за четири убийства, включително това на Съриз Дивейн.
— Далас, току-що гледах запис на случилото се. Видях само една жена, която беше решила да се самоубие, и ченге, което се опитваше да я разубеди. Жената скочи доброволно, никой не упражни насилие върху нея.
— Мисля, че беше принудена.
— Как?
— Не знам. — За пръв път в гласа й се долови нотка на нетърпение. — Но съм абсолютно сигурна, че ако успеят да съберат мозъка й и го анализират, ще забележат характерното увреждане в дясното полукълбо. Знам го, сър. Но нямам представа какво го е предизвикало. — Изчака секунда и добави: — Или кой го е предизвикал.
— Нима твърдиш, че някой подтиква чрез внушение определени хора към самоубийство?
— Не открих никаква родствена връзка между жертвите. Принадлежали са към различни обществени групи, различават се и по образование, и по религиозна принадлежност. Не са израснали в един и същи град, не са посещавали едни и същи здравни центрове. Но всички имат еднакво мозъчно увреждане. Това не е случайно съвпадение, сър. Увреждането е било предизвикано от някого и е подтикнало тези хора да посегнат на живота си. Следователно става въпрос за убийства. И аз ще ги разследвам, докато открия виновника.
— Въпросът е много деликатен, Далас — замислено каза Уитни. — Семействата на загиналите искат разследването да приключи час по-скоро. А ти се бавиш, което на практика ги кара да изпитват по-голяма скръб.
— Съжалявам.
— Освен това от „Кулата“ ми задават неудобни въпроси — добави той, намеквайки за началника на полицията и на службата по охрана.
— Ако ми бъде наредено, ще представя рапорта си на командира Тибъл — заяви Ив, въпреки че се надяваше да не се стигне до това. — Сигурна съм в твърденията си, сър. Не съм начинаещо ченге, което си играе на стражари и апаши.
— Дори опитните ченгета правят грешки.
— Тогава ми позволете да ги направя. — Тя поклати глава и отново заговори, страхувайки се шефът й да не я прекъсне. — Днес бях на сантиметри от жената, която се хвърли от покрива. Миг преди това видях изражението й, погледа й. И знам, че не греша.
Той скръсти ръце върху бюрото. През дългите години на този пост му се бе налагало да прави доста компромиси. В момента имаше много по-важни случаи, искаше да възложи някои от тях на Ив. Полицията не разполагаше нито с достатъчни средства, нито с достатъчно хора.
— Давам ти седмица и нито ден повече. Ако дотогава нямаш солидни доказателства, ще прекратиш разследването.
Тя рязко си пое въздух.
— Какво ще каже командир Тибъл?
— Ще разговарям лично с него. Повтарям, че имаш само седем дни.
— Благодаря, сър.
— Свободна си. — Когато Ив се готвеше да излезе от кабинета му, той я спря с думите: — О, щях да забравя — бъди много дискретна, ако отново ти се наложи да използваш връзките си за… проучвания. И поздрави съпруга си от мен.