Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Алекс гледаше разсеяно пред себе си и всъщност не го слушаше.
— Стейси е мразела Селина.
— Тя ме ревнуваше от нея.
— Главно защото, когато сте се любили със Стейси, тя е знаела, че вие всъщност сте желаел майка ми.
— Боже мой — усмивката му изчезна.
— Точно това каза. Вярно ли е?
— Селина винаги беше с Рийд. Това беше факт.
— Но вие наистина сте я желал, въпреки че е принадлежала на най-добрия ви приятел.
След дълга пауза той призна:
— Би било лъжа, ако отрека.
Алекс добави много тихо:
— Стейси ми каза и нещо друго. Тя подхвърли една безцеремонна забележка, без да разкрие какво стои зад нея. Каза нещо, което като че ли всички знаят, нещо, което би трябвало и аз вече да знам.
— Какво?
— Че сте искал да се ожените за майка ми — погледна го отново в очите и попита с дрезгав глас. — Вярно ли е?
Той извърна глава настрана и каза:
— Да.
— Преди или след като се е омъжила и ме е родила?
— И преди, и след това.
Когато забеляза явното й объркване, добави:
— Не мисля, че имаше мъж, който да е видял Селина и да не поиска да бъде негова. Тя беше красива и забавна, умееше да те накара да мислиш, че ти си нещо по-специално за нея. В нея имаше… — той търсеше подходяща дума, — нещо — стисна юмруци, — нещо, което те кара да искаш да я притежаваш.
— Някога притежавал ли сте я?
— Физически ли?
— Спал ли сте някога с майка ми?
Изражението на лицето му стана искрено и доста тъжно.
— Не, Алекс. Никога.
— Опитвал ли сте се някога? Би ли го направила?
— Не мисля. Никога не направих опит. Поне не бях много настоятелен.
— Защо, след като сте я желал толкова много?
— Защото Рийд би ни убил.
Зашеметена, тя го погледна.
— Наистина ли така мислите?
Той вдигна рамене и на лицето му се появи неговата подкупваща усмивка.
— Казах го на шега.
Алекс не беше много сигурна. Звучеше убедително, когато го каза.
Той се премести на седалката и застана по-близо до нея. Прокара пръсти през косата й, погали я нежно по тила.
— Това е потискащ разговор. Нека да сменим темата — прошепна и я целуна леко по устните. — Какво ще кажете да оставим миналото настрана за малко и да помислим за настоящето? — Очите му шареха по лицето й, докато с върховете на пръстите си докосваше всяка нейна черта. — Искам да спя с теб, Алекс.
За миг тя остана толкова смаяна, че не можа да отговори нищо.
— Не говорите сериозно, нали?
— Искате да се закълна ли?
Тогава той я целуна сериозно. Най-малкото — поне опита да го направи. Наведе глава и доближи устните си до нейните, притисна ги силно и направи опит да я целуне истински. Когато тя не отговори на целувката му, се облегна назад и я погледна озадачен.
— Не искате ли?
— Не.
— Защо?
— Знаете много добре защо, без да ме питате. Би било лудост от моя страна. Не съм ли права?
— Правил съм и по-луди неща — ръката му се спусна надолу по пуловера й, внимателно опипа мекия овал на гръдта. — Дори и по-грешни.
— Е, аз пък не съм правила.
— Ще ни бъде хубаво заедно, Алекс.
— Никога няма да можем да разберем дали е така.
Той прокара палец по долната й устна, като непрекъснато я гледаше в очите.
— Никога не използвай думата „никога“ — наведе глава и я целуна нежно, но не страстно, след това се върна на мястото си зад волана и излезе от колата.
На вратата я целуна набързо за лека нощ, но изражението на лицето му беше снизходително и озадачено. Алекс осъзна, че той я смята за прекалено скромна и мисли, че ще му трябва време, за да я свали.
Беше толкова объркана от неговото предложение, че изминаха няколко минути, преди да забележи, че червената лампичка на вътрешната разговорна уредба мигаше. Обади се до рецепцията на мотела и разбра, че са я търсили от клиниката в Уейко. Набра номера с лошо предчувствие. Преди лекарят да вдигне телефона, вече знаеше какво ще й каже. Независимо от това думите му й причиниха невъобразима болка:
— Госпожице Гейдър, много съжалявам. Госпожа Греъм издъхна рано тази вечер, без да дойде в съзнание.
Глава XXI
Алекс почука на вратата и почака, докато Рийд й отвори.
— Влезте. Благодаря, че ме посещавате толкова скоро.
Тя седна на стола пред бюрото му. Без да я пита, той наля чаша кафе и я постави пред нея. Благодари му с кимване на глава.
— Приемете моите съболезнования за баба ви — шерифът отново седна на скърцащия въртящ се стол.