Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Също като Мак Маккий бил засечен. И той заснел член на руски екипаж, изправен на палубата на една подводница и насочил ръка точно към перископа на „Дейс“, малко преди руснаците да го подгонят. Наложило се Маккий да надбяга група съветски надводни патрулни кораби, биещи лудо с активните си хидролокатори. Накрая успял да се измъкне, като напъхал „Дейс“ право под опасните ледове на Арктика. След като опасността преминала, продължил мисията си, като открил втората нова съветска подводница след седмица.
— Господа, залозите в покера в Баренцево море току-що се увеличиха — обявил Маккий при връщането си на среща с Обединеното командване и Министерството на отбраната. С типичния си блясък запленил аудиторията си с описание не по-малко драматично от онова, което не разказал — за преследването и за скритата снимка на съветския моряк, сочещ с ръка към „Дейс“. Експозето на Маккий и представянето на останалите снимки, направени през перископа, преминали толкова добре, та непосредствените му командири изобщо не помислили да го критикуват, че допуснал подводницата му да бъде засечена. А за Маккий мисията била помрачена единствено от факта, че ВМС отказали да му позволят да даде имена на откритите от него подводници.
Маниерите му, пък и всичко останало, го отличаваха от хора като Мак Белия. Маккий отговаряше на всеобщата представа за герой. Докато Мак си проправяше с насилие път през системата, Маккий беше от онези офицери, определени още отрано бързо да тръгнат към върха. Това беше човекът, ухажвал любимата си Бети Ан, като летял през една зимна нощ в „Ягуар“ кабриолет със свален покрив, а тринадесет дни по-късно я замаял с предложение за женитба. На „Дейс“ поддържаше бдителността на подчинените си с обещания за каси уиски „Дюърс“ и „Джак Даниелс“ на всеки, който му помогне да открие новите съветски подводници. Печелеше адмиралите със същия блясък, като измисляше такива замайващи истории за подвизите си, че хората, властващи над американските подводни сили, изобщо не се замисляха да оспорят поеманите от него рискове.
Мак имал и други конкуренти в Атлантическия флот. Алфред Л. Келн, командир на „Рей“ (SSN-653), направил първите снимки на „Янки“. Командирът на „Грийнлинг“ (SSN-614) Гай Х. Б. Шафър, който пъхнал подводницата си под една „Чарли“ и една „Янки“ няколко месеца преди Мак да ги види. Това дало възможност на екипа на „Грийнлинг“ да запише шумовите нива и сигналите, които съветските подводници създават във водата, както и да заснемат с нова телевизионна камера, работеща при слабо осветление, корпуса и винтовете им под вода и през перископа. „Грийнлинг“ се доближила толкова до подводницата „Янки“, че ако руснаците проверели дълбокомера си, щели да установят, че океанът изглежда много плитък, навярно не повече от четири метра.
Тази операция, известна като „каране под кила“, била изключително опасна. Във всеки момент някоя от съветските подводници можела да реши да се спусне и да удари „Грийнлинг“ отгоре, но пък отплатата си струвала. Съединените щати получиха първия акустичен пръстов отпечатък на подводниците „Янки“ и звуците от лентите на „Грийнлинг“ бързо бяха въведени в компютрите на SOSUS.
Оставаше един въпрос: дали данните от „Грийнлинг“ са достатъчни, за да се отличават подводниците „Янки“, когато се движат сред гръмовния шум от риболовни кораби, морски животни и течения в океана? Не можеше да се разбере, докато някой не изпълни наистина дългото следене.
Състезанието беше открито. Мак и останалите командири се редуваха и отново преминаваха 50 градуса северна дължина, извън водите на САЩ и извън контакт с командващите флотата към Баренцово море и пристанищата на подводниците „Янки“.24
Веднъж един съветски кораб опитал да обиколи Сицилийския пролив близо до Италия с шамандури с по два цилиндъра, и на американското разузнаване се сторило, че опитват да създадат акустична бариера — нещо като плаваща подслушвателна мрежа. Тъкмо когато в Министерството на отбраната на САЩ и ВМС кършели най-силно ръце и водели дебати дали просто САЩ да не идат и да приберат шамандурите, някой забелязал, че са изчезнали. Оказва се, че британската ескадра в Малта отишла и потопила всички шамандури с картечна стрелба.
24
Координирайки отблизо действията си с американските подводници, британските подводници понякога помагали в непрекъснатото наблюдение на съветските пристанища в Баренцово море. Само две британски подводници били обучени за такава задача и плавали към съветските брегове единствено през пролетта и есента, но пък били предназначени за шпионаж и точно в това специализирали командирите и екипажите им. Те се справяли добре и били агресивни. Британските кралски военноморски сили просто нямали нищо против да се изправят срещу съветските.