Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Шансът на Мак се появил през септември 1969 г. Когато „Лапон“ отплавала от Норфолк, била претъпкана с планини от яйца, месо и сиропирани напитки, известни като „сок от бръмбари“ — точно като за дълга мисия. Имало обаче и едно голямо изключение: кухнята съдържала тримесечен запас от замразени боровинки. Мак си умирал за тях и за понички с боровинки и споделял тази си страст с екипажа. На борда били натоварени и достатъчно материали за неколкоседмични банкети с пица, както и игрален автомат-ротативка, за да убива скуката.
На „Гъджън“ или на всяка друга от старите дизелови подводници, които отивали на специални операции, никога не би имало място за игрален автомат. Това не означава, че „Лапон“ не била претъпкана, но поне всеки имал собствено легло — край на горещите койки и споделянето на легла. Койките пак били една над друга с рафтове и дюшеци. Дюшеци имало и сред торпедата, но все пак се чувствало известно облекчение в това да разполагаш с един и половина квадратни метра лично пространство, което човек може да загради със завеска от останалите. По-ниските дори имали място да си сложат няколко книги в долния край на койката. А и почти всеки си имал по едно чекмедже, макар то да било единственото място, където да прибере тримесечен запас от бельо, униформи и всичко друго, без което според екипажа не може да се живее.
Дизеловата смрад бе изчезнала с появата на ядрените подводници, както и кондензът, измъчвал като чума подводничарите в дизелите. „Лапон“ си беше направо комфортна и напълно климатизирана за всеки, който не би имал нищо против постоянните облаци тютюнев дим, въпреки модерната система за филтриране на въздуха. Никой не очакваше повече от живота в „затворената канализационна тръба“. За повечето от подводничарите контактът с околния свят се ограничаваше в голяма степен до „перивизора“ и „семейните телеграми“ — съобщенията от по три-четири реда, които съпругите и родителите имаха право да изпращат по няколко пъти при всяко плаване.
Иначе съществуването на хората беше разграфено в ритъм от по шест часа дежурство, последвано от дванадесет часа ремонт на оборудването, безкрайна бумащина и квалификационни изпити. Никой не получаваше знаците с делфините — те отличаваха официално подводничаря, — без да се квалифицира почти за всяка от системите на подводницата.
И все пак здравият разум намира начин да се появи и Мак беше решил да му помогне. Организираше вечерни забави с песни, след като бе успял да изнамери към дузина китаристи сред лично отбрания си екипаж. Томи Кокс бе един от тях, понесъл китарата си с тримесечен запас от струни и пера. Кокс, първият шпионин във ВМС, направил си труда да премине всички квалификационни изпити за подводничар и да си спечели делфините, сега развличаше истинските подводничари от екипажа с изпълнения на „Торпедо във водата“ и една нова песен за „Скорпион“, както и стандартни кавърверсии на песни на Джони Кеш, Рики Нелсън, Джери Лий Луис и Елвис Пресли.
Кокс не се намираше на „Лапон“ случайно. Докато повечето шпиони биваха изпращани от Групата за сигурност на ВМС и почти никога не се появяваха за втори път на една и съща подводница, Мак беше успял да си подбере и екипа от шпиони също както и останалата част от екипажа. Опитваше да задържи любимците си, основната си група. Освен Кокс беше дошъл и лейтенант Доналд Р. Фалън, ръководителят на шпионския екип. Мак реши, че Фалън ще бъде постоянен член на екипажа десетина секунди след като той се качи на „Лапон“ за първи път. Първите девет секунди бе прекарал да гледа Мак отвисоко. Десетата се оказа решаваща. Точно през нея произнесе описанието на Мак, което остана ненадминато. В унисон с любовта на ВМС към акронимите, нарече Мак „МОНЕДК“ или на не-военноморски език, Майкоосквернител номер едно, дето е командир.
Мак харесваше хората, които са умни, изобретателни и достатъчно странни, за да оценяват собствената му ексцентричност, и точно като него имат желание да заобикалят правилата. Една от любимите му придобивки беше старши помощник при машините Доналд Дък, колкото и странно да звучеше това име. Той сам се беше обявил за селяндур, израснал в къща на дървосекач в окръг Шелби, щата Алабама. Занаятът на семейството му бил машините. Баща му работеше по автобусите, а той — по подводниците. Дък нямаше основно образование. Всъщност във ВМС го прибраха по линия на програмата за неграмотни, но можеше да ремонтира абсолютно всичко на „Лапон“ и го биваше дори повече и от Мак в муфтенето. Това умение беше особено полезно сега, когато войната във Виетнам сви бюджетите. Дък намираше или крадеше всичко необходимо за „Лапон“, като държеше съкровищницата си с резервни части на място, което само той смяташе за тайно.