Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Само че името ми не се споменава и там.
Сърцето ми отчаяно блъска, докато проверявам сделка след сделка назад в годините. Две години назад. Пет години назад. Просто са ме изхвърлили. Някой си е направил труда да прегледа целия уеб сайт и да свали името ми. Заличили са ме от всички сделки, в които съм участвала. Все едно, че никога не съм съществувала.
Поемам си дълбоко дъх и се опитвам да запазя спокойствие. Само че гневът напира, жарък и настойчив. Как смеят да променят историята? Как смеят да ме изхвърлят с лека ръка? Дала съм им седем години от живота си. Не могат да ме заличат просто така, не могат да се престорят, че никога не съм работила за тях…
И тогава ми хрумва друга мисъл. Защо са се постарали да го направят? Други са напускали фирмата и не са постъпвали по този начин с тях. Защо се оказвам толкова неудобна? За минутка оставам загледана в екрана. След това бавно изписвам www.google.com и вписвам „Саманта Суитинг“. Добавям „адвокат“, за да съм сигурна и зачаквам търсенето да приключи.
След миг екранът се изпълва. Преглеждам бързо статиите и имам чувството, че някой ме е ударил по главата.
„… фиаското със Саманта Суитинг…“
„… откритие, Саманта Суитинг изчезна безследно и остави колегите си да…“
„… чул за Саманта Суитинг…“
„… вицове за Саманта Суитинг. Как се нарича адвокат, който…“
„… Саманта Суитинг е уволнена от «Картър Спинк»…“
Предложенията нямат край. Има уеб сайтове на прависти, правни новини, съобщения, пуснати от студенти. Сякаш всички, които имат нещо общо с правото, говорят за мен зад гърба ми. Като в мъгла се прехвърлям на следващата страница, а има и още. Следва нова страница, след това още една.
Все едно, че оглеждам взривен мост. Преценявам щетите и едва сега разбирам колко е зле положението.
Никога повече няма да мога да се върна.
Знам го със сигурност.
Май досега не го знаех. Изглежда съм се заблуждавала. Не сьм мислила трезво.
Усещам, че бузите ми са мокри, когато скачам от стола, по поне съобразявам да изтрия сайтовете, в които съм влизала, да не би Еди да погледне от любопитство. Изключвам компютъра и оглеждам тихата стая. Това е мястото ми. Нямам повече работа там. С онази част от живота ми е свършено.
Както и предишните пъти, къщата на Айрис ми прилича на излязла от вълшебна приказка. Затичвам се задъхана към вратата. Дори по-красива е от обикновено, защото заедно с кокошките из двора се разхождат гъски.
— Здравей — поздравява ме тя с усмивка от стъпалата, стиснала чаша чай. — Защо си така запъхтяна?
— Исках да дойда навреме. — Оглеждам градината, но Натаниъл не се мярка.
— Натаниъл трябваше да отиде да поправи някаква тръба в един от пъбовете — обяснява Айрис, все едно прочела мислите ми. — Двете с теб ще направим хляб.
— Супер! — отвръщам аз. Тръгвам след нея към кухнята и си слагам вече познатата престилка.
— Аз започнах — казва Айрис и се приближава към стара купа, оставена на масата. — Мая, топла вода, разтопено масло и брашно. Смесваш ги и се получава тесто. Само че трябва да го омесиш.
— Добре — отвръщам аз и впивам невиждащ поглед в тестото. Тя ме поглежда любопитно.
— Добре ли си, Саманта? Защо ми се струва, че нямаш настроение.
— Добре съм. — Опитвам се да се усмихна. — Извинявай.
Права е. Не съм на себе си. Я стига! Съсредоточи се!
— Знам, че хората имат уреди за тази работа — обяснява тя и слага тестото на масата. — Така се прави по старомодния начин. И е много по-вкусно.
Тя започва да меси.
— Видя ли как? Прегъваш и притискаш. Трябва да вложиш малко сила и енергия.
Предпазливо притискам ръце в мекото тесто и се опитвам да повторя движенията й.
— Точно така — поощрява ме Айрис и ме наблюдава внимателно. — Трябва да си изработиш ритъм и да го следваш. Месенето е чудесен начин да се освободиш от стреса — продължава тя насмешливо. — Представи си, че мачкаш най-злия си враг.
— Дадено! — успявам да отвърна весело аз.
Само че в гърдите ми се е затегнал възел, който не се отпуска, докато меся. Истината е, че колкото повече мачкам тестото, толкова по-стегнат става. Не мога да прогоня от мислите си уеб сайта. Не мога да се преборя с чувството, че с мен е извършена несправедливост.
Толкова много съм направила за тази фирма. Печелила съм клиенти. Договаряла съм сделки. Не съм била безгласна буква.
— Колкото повече мачкаш тестото, толкова по-вкусен ще стане хлябът — обяснява Айрис и приближава усмихната до масата. — Усещаш ли как се затопля и става по-еластично в ръцете ти?