Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Ами… според мен заслужава да я оставим разочарована — обяснявам с усмивка аз.
— Значи ще се видим утре.
— Ще бъда у майка ти в десет.
— Ще те чакам.
Той протяга ръка и едва докосваме пръстите си, а след това се обръща и си тръгва. Наблюдавам го как се скрива в мрака и тръгвам към къщата. Цялото ми тяло тръпне.
Доволна съм, че не доставихме удоволствие на Триш. Само че какво да кажа за разочарованието, което изпитвах аз?
16
На следващата сутрин ме буди силното почукване на Триш по вратата.
— Саманта! Трябва да говоря с теб! Веднага!
Още няма осем. Да не говорим, че е събота сутринта. Какво ли е станало?
— Добре! — обаждам се сънено аз. — Само секунда!
Ставам от леглото, навличам халат, главата ми все още е пълна с чудесни спомени от снощи. Ръката на Натаниъл е в моята… Ръцете на Натаниъл ме прегръщат…
— Слушам ви, госпожо Гайгър. — Отварям вратата и заварвам Триш по халат, лицето й е поруменяло, а очите — кръвясали. Покрива с ръка телефона.
— Саманта. — Присвила е очи повече от обикновено и в гласа й личи някакво странно задоволство. — Ти ме измами, нали?
Усещам как шокът приижда на вълни и стомахът ми се свива. Как ли е… Как е разбрала…
— Не си ли? — Тя ме поглежда остро. — Сигурна съм, че знаеш за какво говоря.
Започвам да прехвърлям наум всички лъжи, които съм изръсила пред Триш, включително и най-голямата „Аз съм икономка“. Кой знае какво е открила. Може да се окаже нещо дребно и незначително. А може да е разбрала всичко.
— Нямам представа за какво намеквате — отвръщам аз смутено, — госпожо.
— Виж сега. — Триш пристъпва към мен и коприненият халат гневно се завърта около глезените й. — Сама ще разбереш колко съм разстроена, като никога не си споменала, че си приготвяла паеля за испанския посланик.
Зяпвам я недоумяващо. Испанският какъв?
— На интервюто специално те попитах дали си готвила на известни личности. — Триш извива неодобрително вежди. — Дори не си направи труд да споменеш, че си организирала банкет за триста човека.
Какво? Тази да не би да се смахна напълно?
Тя да не би да се окаже някоя шизофреничка. Това ще обясни доста неща.
— Госпожо Гайгър — започвам нервно аз. — Искате ли да поседнете?
— Не, благодаря — сопва се тя. — Все още разговарям по телефона с лейди Еджърли.
Земята под мен се разтърсва. Тя говори с Фрея по телефони?
— Лейди Еджърли… — Триш лепва слушалката на ухото си. — Напълно права сте, тя е толкова скромна… — Госпожата вдига поглед. — Лейди Еджърли иска да говори с теб.
Тя ми подава телефона и макар че не мога да повярвам, се обаждам.
— Ало?
— Саманта? — Познатият дрезгав глас на Фрея долита заедно с някакво пращене. — Добре ли си? Какво, по дяволите, става?
— Добре съм! — Поглеждам Триш, която е само на два метра от мен. — Просто… ще отида някъде… където…
Без да обръщам внимание на намръщената Триш, бързо се качвам в стаята си и затварям вратата. След това отново се обаждам.
— Добре съм! — Усещам прилив на радост, че отново говоря с Фрея. — Не мога да повярвам, че си ти.
— Какво, за бога, става? — пита отново тя. — Получих съобщението ти, но нищо не разбрах! Станала си домашна помощница? Това ли измисли?
— Не. — Поглеждам към вратата, след това се скривам в банята и пускам вентилатора. — Работя като икономка на пълен работен ден — обяснявам тихо аз. — Напуснах „Картър Спинк“.
— Напуснала си! — повтаря шокираната Фрея. — Напуснала си просто така?
— Не. Изхвърлиха ме. Направих една грешка и ме изхвърлиха.
Все още ми е трудно да го кажа. Трудно ми е дори да мисля.
— Изхвърлили са те заради една нищо и никаква грешка? — Фрея е вбесена. — Мили боже, тези хора…
— Не беше нищо и никаква — прекъсвам я аз. — Грешката беше… ужасна, много неприятно стана. Както и да е, станалото станало. Реших да пробвам нещо различно. Станах икономка за известно време.
— Решила си да станеш икономка — повтаря бавно след мен Фрея. — Саманта, ти да не би да си откачила?
— Какво лошо има? — опитвам да се измъкна аз. — Нали ти сама ми каза да си дам малко почивка.
— Ама защо икономка? Ти не можеш да готвиш!
— Знам.
— Ама ти наистина не можеш да готвиш! — Тя вече се залива от смях. — Опитвала съм манджите ти. Да не говорим, че не си чистила през живота си.
— Знам! — Усещам, че истерията ми ще избликне всеки момент. — Отначало беше истински кошмар. Но вече… научих много. Няма да повярваш колко много.