Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Трябва ли да си слагаш престилка?
— Трябва да нося една противна синя полиестерна униформа… — Вече хълцам от смях. — И ги наричам госпожо… и господине… и правя реверанс…
— Саманта, това е пълна лудост — успява да каже Фрея, когато спира да се кикоти. — Пълна лудост. Не можеш да останеш там. Аз ще те спася. Още утре се връщам…
— Недей! — спирам я аз по-разпалено, отколкото възнамерявах. — Недей! Прекарвам… чудесно. Всичко е наред.
Следва подозрително мълчание. По дяволите. Фрея ме познава прекалено добре.
— Има ли мъж? — пита закачливо тя.
— Може би. — По лицето ми се разлива усмивка. — Да, има.
— Разказвай веднага.
— Все още сме в началото. Само че той е… нали се сещаш. Много е сладък. — Нахилила съм се като глупачка и не откъсвам очи от образа си в огледалото на банята.
— Въпреки това… Знаеш, че щом кажеш, веднага пристигам. Можеш да останеш у нас…
— Благодаря ти, Фрея. — Обичам това момиче.
— Пак заповядай. Саманта?
— Кажи? — Следва дълго мълчание и аззапочвам да си притеснявам, че е прекъснала.
— Ами правото? — пита най-сетне Фрея. — Ами партньорството? Знам колко много те използваха. Но нали това ти беше мечтата? Ще я забравиш просто така ли?
Бодва ме болка и съжаление.
— Приключих с тази мечта — заявявам аз. — Партньорите не правят грешки за по петдесет милиона лири.
— Петдесет милиона лири?
— А-ха.
— Мили Боже! — възкликва тя напълно шокирана. — Не знаех. Не мога да си представя как си се справила с всичко това…
— Всичко е наред — прекъсвам я аз. — Преживях го. Честна дума.
Фрея въздиша.
— Знаеш ли, имах чувството, че нещо не е наред. Опитах се да ти пусна имейл през уеб сайта на „Картър Спинк“. Само че страницата ти вече я нямаше.
— Така ли? — Всичко в мен се свива.
— След това си помислих… — Тя замълчава и аз чувам някаква шумотевица около нея. — По дяволите. Превозът ни пристига. Виж, ще ти звънна по-късно…
— Чакай! — спирам я аз. — Преди да затвориш, Фрея, кажи ми какво, за бога, си казала на Триш за испанския посланик?
— А, това ли? — Тя се изкисква. — Тя ме бомбардира с въпроси, затова прецених, че е най-добре да измисля нещо. Казах й, че можеш да сгъваш салфетки като за „Лебедово езеро“, че правиш ледени скулптури… а производителят на мебели Дейвид Линли веднъж те е помолил да му дадеш рецептата си за чийз кейк…
— Фрея… — затварям отчаяно очи.
— Май попрекалих, а? Тя обаче се върза! Трябва да затварям, сладурче. Обичам те.
— И аз те обичам.
Тя затваря и в първия момент оставам неподвижна. Банята внезапно притихва без дрезгавия глас на Фрея и шумотевицата в Индия.
Поглеждам часовника си. Девет и четирийсет и пет. Имам време колкото да погледна.
Три минути по-късно седя на бюрото на Еди и барабаня нервно с пръсти, докато чакам да вляза в интернет. Помолих Триш да пусна имейл до лейди Еджърли и тя с огромно удоволствие ми отключи кабинета и застана любопитно зад стола, докато я помолих любезно да ме остави.
Вече мога да действам и бързо написвам www.carterspink.com.
Появява се познатото до болка пурпурно лого и описва кръг на екрана. Усещам как старото напрежение се надига, също като листа, изплували от дъното на езеро. Поемам си дълбоко дъх, прескачам уводната страница и се насочвам към сътрудниците. Списъкът се появява. Да, Фрея е права. Преглеждам имената от Снел до Тайлър. Няма Суитинг.
Въздъхвам и си казвам, че трябва да мисля разумно. Естествено, че са премахнали името ми. След като съм уволнена, какво друго да очаквам? Това бе старият ми живот и вече нямам връзка с него. Би трябвало просто да изключа компютъра, да отида у Айрис и да забравя цялата тази работа. Така би трябвало да постъпя.
Вместо това посягам към мишката и изписвам „Саманта Суитинг“, а след това пускам търсене. След малко на екрана се появява „Няма резултат“ и аз зяпвам удивена.
Как така? В целият уеб сайт ли? Ами архивите?
Бързо маркирам „Сделки“ и се опитвам да открия „Евро-Сал“, сливане с „ДанКо“. Това бе значителна сделка от миналата година и аз се занимавах с финансовата част. Отчетът излиза на екрана със заглавие „«Картър Спинк» — юридически съветник в сделка за 20 милиарда лири“. Погледът ми пробягва по познатия текст. „Екипът на «Картър Спинк» бе представляван от Арнолд Савил и сътрудниците Гай Ашби и Джейн Смайлингтън.“
Не мога да повярвам. Ръката ми застива, а след миг препрочитам текста отново и се опитвам да открия липсващата част „… и Саманта Суитинг“. Би трябвало да го пише. Само че името ми го няма. Изхвърлили са ме. Бързо написвам друга сделка — закупуването на „Конлон“. Със сигурност ме пишеше в този доклад. Чела съм го, за бога. Бях включена в екипа, имам и грамота, която го потвърждава.